Author: Десислава Димитрова
Катерина и аз никога не сме били особено близки, въпреки че живеехме в един и същ град Пловдив.
От огледалото ме гледаше хубава жена на тридесет и пет, с тъжни очи. Казвам се Надежда. Не разбирах какво
Малко преди да се омъжа, чух от приятелките си, че когато един мъж се жени, започва да гледа на съпругата
Дългоочакваната внучка
Баба Надежда не спираше да набира обичайния номер на своя син Павел, който о…
Дългоочакваната внучка Елена Георгиева настойчиво звънеше на сина си, който беше заминал в поредния си курс.
Докато си жив, никога не е късно. Сън разказ Е, мамо, както се разбрахме, утре ще дойда да те взема и
Имам приятели, които спокойно мога да нарека спестовници. Пестят почти от всичко от храна до дрехи.
Цял живот сънувах, че ако някой ден имам свое жилище, всичко ще легне на мястото си по онзи неуловим
Цял живот вярвах, че ако имам собствен апартамент, всичко в живота ми ще си дойде на мястото.
Кой знае накъде ще потече реката на съдбата Цял месец вече Йордан е някак замислен и неразговорлив със





