Author: Десислава Димитрова

Беше найстуденият сутрешен час от последните двадесет години. Снегът се струпваше в гъсти, безмилостни

Кога, марице, ще се оттеглиш? Майка ми стоеше в кухненската врата, опряла се на рамото на вратата.

20ти септември 2026г., София Стоя незримо в морето от шум и неонови светлини, докато градът продължава

Взрив Тежък гърч Тъмнина Тъмнина Найнакрая тъмнината започна да се разтваря. Зашумя глас: Биляна Петрова

Софийски нощен пейзаж, обвит в плътна мъгла, дишаше тежка, задушаваща тишина, нарушавана само от отдалечени

Само по етикетите в магазина се отличават нашите коприва от магданоза! мърчеше сърдитата съседица Тодора.

13октомври2026г. Казвам се Иван. След развода се преместих с десетгодишните си близнаци Красимир и Веселка

Румен, имаме момиче, 3500лв! радостно викаше Галя в телефона. Стоях под прозорците на родилния дом в

Радка с майка си седяха на старо легло. Двете бяха топло облечени. Беше зима, а в къщата едва беше запалена печка.