Author: Десислава Димитрова
Майчино сърце Станимир седеше на масата в кухнята, удобно настанен на своето обичайно място.
Днес си записвам някои мисли в дневника си почти като изповед. Казвам се Цветелина Иванова и още от малка
Леле, Алекс, ти добре ли си? Какво значи – тръгвам си?
– Ами, точно това. Отдавна си имам любовница…
Гошо, изобщо не те разбирам. Ти навреме ли се побърка? Какво значи заминавам? – Именно това значи.
Полетът беше отложен за два дни. Тя се прибра вкъщи по-рано… Върна се, чу женски смях и разбра
Бракът ми с Димитър започна преди осемнадесет години, в едни трудни и нелеки условия. Предишната му съпруга
Леле, представи си Вчера бях на гости при леля Рада във Воденичане ти я помниш, нали? Стана такава история
Рейсът беше отложен за два дни. Тя се прибра у дома по-рано… Върна се в своя дом, чу женски смях
Семейството ми се върти около баща ми, който ме е отгледал, грижи се за мен и ми е дал безусловна подкрепа.
Коя си ти, ма да ми казваш какво да правя! хвърли кърпата право в лицето ѝ Кръстана Петрова.






