Десислава Димитрова

Мои скъпи деца… Утре ще дойдете при мен. Юбилей ми е. Кръгла дата, на теория празник. Ще дойдете с букети

Той разбра, че е осиновен, когато си направи ДНК-тест. А вината остана в мен… Кой би предположил, че

Тя беше малко над петдесет. Жива, успешна, уверена в себе си жена, за която изглеждаше, че всичко в живота

В съседката ми, баба Елена, жена на години, с която поддържаме топли отношения, често идва при мен на

Иван Димитров, нашият съсед от вилата в Златни пясъци, винаги е бил известен с гостоприемството си и

**Дневникът ми** Това бях аз – Георги. Върнах се у дома малко по-рано през тази нощ – часовникът току-що

Решихме да не оставим нищо на децата си. Нека това бъде техният животен урок. С Венета винаги се опитвахме

**Дневник на един ден** „Стига си глезил, гладен съм! Втори ден настидание не е причина да лежиш!

Във всекидневието на София, студено и мъгливо утро, стисках се в претъпкания автобус по пътя към университета.