Author: Десислава Димитрова
Великден без синa Телефонът избръмча на ръба на масата тъкмо докато Милена Стоянова вадеше маслото от
…Влакът пътуваше вече втори ден. Пътниците се бяха опознали, бяха изпили не една чаша чай, разрешили
Видяното от кухненския прозорец Мариян, прибра ли вече чистите ризи? Видях, че две още стоят в купчинката
Извиках през прозореца: Мамо, защо си станала толкова рано? Ще настинеш! Тя се обърна, помаха ми с лопатата
БРАК ПО СМЕТКА Господин Димитров, може ли да поговоря с Вас? На вратата на кабинета се появи главата
Чиста печка Цветана, ела насам. Без моля те. Без когато свършиш. Просто ела насам, все едно куче викаш.
Роднини от едно село решиха да дойдат на гости за седмица пет души в нашата гарсониера. Посрещнах ги
ДВЕ СЕСТРИ… Отдавна, в едно малко кътче на България, живееха две сестри. По-голямата, Станка, бе
Роднините от село пристигнаха спонтанно на гости за седмица, петима, в нашата едностайна. Посрещнах ги






