Author: Десислава Димитрова

Днес стоях при прозореца на апартамента ни в Пловдив, гледайки как Светлин натоварва детското столче в колата.

– Какво значи – не можеш да избереш? – Радослава погледна старата си приятелка с такова неодобрение

В стаята миришеше на евтини лекарства, варена зелка и старост — толкова плътна и тежка, че сякаш можеше

Радка седеше в кухнята на малкия си апартамент в Пловдив, гледайки през прозореца към двора, залят от сив дъжд.

От детския дом ме спаси мащехата след смъртта на баща ми. Сега искам да ѝ кажа благодарностите си.

Елена не желаше да помага на дъщеря си, защото някога я беше оставила без покрив над главата.

— Сега имаш нов зет, майко! Как може да постъпваш така? — викаше Елица, задихана от обида. — Искам да

— Защо ми разказа всичко това? — попита Мария с приглушен, чужд глас. — Не знам — отвърна Елица със същия

Цвета седеше в кухнята, втренчвайки се в пръстена с дребния камък, който Виктор ѝ беше подарил наскоро.