Знаеш ли, ще ти разкажа една история от живота ми, ама сега като си я припомням, пак ми става тежко.
Запознах се със съпруга ми още в университета. Бяхме и двамата на 20 години студенти, млади, амбициозни, пълни с мечти. Още в началото ми направи впечатление Георги беше различен от другите: умен, решителен, добър, а най-вече много честен. Първо просто се сприятелихме, ама много бързо разбрах, че чувствата ми са дълбоки.
След няколко месеца станахме двойка. Още си спомням с каква топлота онези студентски години, бяха от най-хубавото време в живота ми.
Година по-късно Георги ми предложи брак, после се оженихме. Пари за голяма сватба нямахме, но си направихме скромно празненство само с най-близките родители, братя, сестри, няколко добри приятели.
На втората година Георги вече работеше. Първите години живяхме в общежитие, а да имаме собствен апартамент беше просто мечта. Но вярвахме, че ще дойде моментът. И дойде когато почина баба ми, наследих 100 000 лева. Георги също беше заделил нещо настрана. Събрахме ги и теглихме ипотечен кредит, за да си купим двустаен в квартал Младост. Все пак планувахме семейство, детска стая и всичко останало.
Десет години бяхме женени. За жалост, така и не се сдобихме с деца. А после започнаха трудностите. Георги имаше сериозни проблеми в работата фирмата, в която беше главен счетоводител, фалира, а собствениците се опитаха да го изкарат виновен за някакви дългове и нередности. Започнаха разследвания, съд, скандали… и накрая го осъдиха и го вкараха в затвора за четири години, въпреки че той просто е изпълнявал нареждания отгоре.
Опитвахме всичко адвокати, молби, но не успяхме да го оправдаем. Документите бяха изготвени така, че Георги да излезе виновен, нямахме шанс.
Много ми беше тежко, правех всичко възможно да го подкрепя, но в един момент се уморих и аз, сама не можех повече.
И тогава свекърва ми дойде у дома и ми заяви, че трябва да се изнеса. Обвини ме, че аз съм виновна за случилото се с Георги, че апартаментът бил купен единствено с неговите пари и аз нямам право да остана там. За първи път видях толкова жестокост у нея.
Оказа се, че преди съдебните разправии, Георги ѝ дал пълномощно и тя успяла да извади банкови извлечения, които показват, че вноските по кредита са идвали само от неговата сметка. Свекърва ми твърди, че тези документи са достатъчни в съда, за да ме изгонят и аз да не получа нищо.
В момента съм тотално объркана и нямам представа какво да правя…
