Виолета Георгиева живееше на улица „Орлица" № 14 от трийсет и две години, когато писмото пристигна от общината.
Тя стоеше до мивката в кухнята си в квартал Кладенска, крайградско селище с еднофамилни къщи край Пловдив, и прочете писмото два пъти, преди да разбере какво означава. Консорциум искаше да построи комплекс от сървърни зали за изкуствен интелект върху нивите зад пътя за Марково. Инвестицията: деветстотин милиона лева. Работни места: четиристотин по време на строителството, трийсет постоянни.
Тя остави писмото на кухненската маса, до купата с ябълки от собствената си градина, и се обади на съседа си Христо Пенев.
— Видял ли си това?
— Кое?
— Центъра за данни. Ще го строят край пътя за Марково.
— Аха. И?
— И ще изпие водата ни, Христо.
Христо беше земеделец, преди да продаде последните си декари на общината преди десет години. Знаеше колко вода изпива едно стопанство за сезон. Никога не беше чувал колко вода изпива сървърна зала за едно денонощие.
Кладенска получаваше питейната си вода от местен подземен водоизточник, същия, който захранваше три по-малки села наоколо. Инженерният доклад, който общината публикува три седмици по-късно, посочваше, че съоръжението ще използва около два милиона литра вода на денонощие за охлаждане, в зависимост от времето и натоварването. Потреблението на електроенергия се равняваше на годишната консумация на среден по големина български град.
Общинският съвет свика извънредно заседание в читалището. Виолета седеше на третия ред с папка, която самата си беше подредила: копия от доклада за водата, извадки от прогнозите на електроразпределителното дружество, и списък с въпроси, написани на ръка вечерта преди това.
Представителят на фирмата, мъж в костюм, представен като „регионален директор по инвестициите", показа снимки на блестящи сървърни зали и говорѝ за данъчни приходи.
— Това ще носи приходи на общината десетилетия напред — каза той.
— А водата? — попита Виолета, без да става, само повиши глас. — Какво ще стане с водата, ако дойде суха година, както миналото лято?
— Имаме устойчиви планове за управление на водните ресурси.
— Това не е отговор.
Шумът в залата се усили. Жена по-отзад, Надя Стоянова, която държеше местната пекарна на главната улица, извика, че цената на тока вече се е вдигнала от предходната зима, и попита кой ще плаща сметката, когато таксите за мрежата скочат заради новото натоварване.
Кметът, Георги Балабанов, седеше в президиума с усмивката, която политиците пускат, когато цифрите са по-големи от възраженията. Вече беше подписал предварителен протокол за намерения с фирмата. Не фигурираше още в никакъв публичен документ, но Виолета го беше чула от зълвата си, която работеше в общината.
Тя поиска думата отново.
— Георги. Подписал ли си нещо вече през пролетта?
— Имаше първоначални разговори — каза той. — Нищо обвързващо.
— Но вие сте знаели за това от пролетта, а ние чуваме чак сега, през октомври.
— Процедурата отнема време, Виолета.
— Процедурата отнела време за вас. Не за нас.
Тя седна, ръцете й леко треперещи, докато затваряше папката. Христо се наведе напред и я тупна по рамото, бързо, без повече.
През следващите седмици Виолета и Надя организираха местна инициативна група. Събираха подписи в списък, врата по врата, двор по двор по целия път за Марково. Събраха седемстотин трийсет подписа в селище с едва пет хиляди жители. Наеха независим хидрогеолог, финансиран чрез дарителска кампания в интернет, която събра двадесет и две хиляди лева, за да направи собствена оценка на подземните води.
Докладът пристигна през януари. Хидрогеологът, жена от Софийския университет, установи, че водоизточникът вече е близо до дългосрочния си лимит след три поредни по-сухи от нормалното години. Още два милиона литра дневно, според нейния модел, щяха да понижат нивото на подземните води с до четири метра в рамките на десетилетие в най-чувствителните части на водоизточника.
Виолета разпечата доклада, сложи го в същата папка и отиде в общината един вторник през февруари заедно с Надя и Христо.
Не срещнаха Георги в коридора този път. Срещнаха го в собственото му кабинет, с отворена врата, защото си бяха запазили час чрез секретарката и отказали да приемат отказ.
— Искаме предварителното споразумение да бъде оттеглено, докато не приключи независима екологична оценка — каза Виолета. — Не такава, която фирмата сама плаща.
— Юридически не е толкова просто.
— Точно толкова просто е. Можете да изискате задълбочена оценка на въздействието върху околната среда, преди да се взимат следващи решения. Законът го позволява.
Тя остави доклада на хидрогеолога на бюрото му, до купчина други документи, които още не беше отворил.
— Четири метра, Георги. За десет години. Не го измислям аз, измислила го е учен от Софийския университет.
Той прелисти доклада в мълчание, докато Надя стоеше до вратата, а Христо гледаше през прозореца към паркинга, където старата му Лада стоеше с драскотина на бронята, която никога не беше поправил.
Общинският съвет гласува през март. Не за цялостно спиране на проекта, а за изискване на независимо, задълбочено водно проучване преди издаването на допълнителни разрешения, и за публикуване на всички условия по договора с фирмата, включително данъчните облекчения, които до момента се пазеха в тайна под претекст за „търговска конфиденциалност".
Предложението мина с един глас разлика.
Фирмата се отказа четири месеца по-късно и премести проекта в друга община — такава, която не задаваше същите въпроси.
Виолета научи от Христо, който се обади един петък следобед през юли, докато тя беше в градината и късаше последните малини за сезона.
— Отказали се — каза той. — Пишеше го сутринта във вестника.
— Добре — отвърна тя и продължи да бере. — Значи Кладенска си запазва водата.
Остави кошницата с малините на кухненската маса, когато влезе вътре, до папката, която си стоеше там, както винаги, и се обади на Надя да й каже. После пусна кафемашината и зачака Христо да дойде, както правеше всеки петък, за да пийнат кафе и да не казват нищо особено за това, което току-що се беше случило.
