– Майко, това е приятелката ми Деяна… опита се да го каже между другото Владко, но въпреки усилията си гласът му издаваше притеснението. И ние искаме ъъ онова абе да общо взето онова…
– Аха… Ти какво искаш, отдавна го знам каза майка му с проницателен поглед, вперен в избраницата на сина. А дали момичето иска същото? Деяна, добре ли познаваш моя Владко?
– До болка го познавам, каза бъдещата снаха без грам притеснение. От глава до пети.
– Какво каза? толкова се изненада майката, че премина на официално обръщение. Така ли говорят момичетата сега?
– А какво толкова има? В българския си имаме израза познавам го като петте си пръста. Но нека оставим Владко. Повече трябва да се опознаем с вас. Все пак може да не си подхождаме.
– Как така? объркано попита майката.
– В смисъл, че ще трябва заедно с вас да го чакаме нощем да се прибере от купоните. И ако се върне подпийнал, двете с вас ще слушаме как похърква като мечка.
– А аз защо? не се предаваше майката. Вие си спите в отделни стаи Надявам се!
– Ама вие ще седите пред вратата и ще се тревожите. Всички майки така правят.
– Спокойно… какви са тия неща, които обсъждате без мен? намеси се Владко с изумление.
– Мълчи! едновременно изкомандваха бъдещите роднини.
– Та, Василка Георгиева, исках да попитам биете ли се у дома? Щото Владко отказва да ми каже.
– Как така биете ли се? ококори се майката. Жени да се бият? Не вярвам.
– И още как! засмя се Деяна. Някои така ощипват мъжа, че не му се излиза цяла седмица.
– Боже Господи майка му си скри лицето с длани. Какви думи Какви чудеса са това…
– Е, хайде сега! Деяна хвърли заговорнически поглед към Василка. Признайте си, не ви е идвало да теглите един шамар на вашия съпруг? Или на Владко?
– Ами… Викна майката да си признае, но се спря навреме. Не, никога!
– Харесва ми, че се стараете да изглеждате възпитана, усмихна се Деяна, но не вярвам. Как се става майка на такова момче и да не си опитала поне веднъж да го плеснеш? В детството му с коланче по дупето би ли го някога?
– Никога! Този път казаното беше съвсем вярно.
– Ей подхвана пак Владко, но пак получи:
– Мълчи!
– Жалко, че сте го щадили, Василка Георгиева мило го потупа Деяна по задника. На такава задница, която сама си търси белята, не ѝ трябва прошка Трябва да получава каквото търси. А иначе, вашият Владко е свестен. Има още време да го преведа в правилния път. Може ли едно кафе, Василка Георгиева? На кафето разговорът върви по-откровено. И торта съм купила с бишкоти и локум, като за гости.
Вечерта, когато се прибра от работа баща му, Василка Георгиева обяви пред сина им:
– Любими, Владко най-после ще се жени!
– Господи, това вече ли се случва? с възторг възкликна бащата.
– Спокойно! Още мисля, поправи ги Владко.
– Не, сине, каза майката с твърд тон. Този път ще се жениш, това е. Ако решиш да се откажеш, аз ще осиновя Деяна!
– Мамко, тя не е сираче засмя се Владко. Има си родители.
– Няма проблем твърдо отсече майка му. Тогава ще върна теб в родилното и ще обясня, че са ми пробутали чуждо бебе А баща ти ще ме подкрепи!
– Ако трябва, ще се закълна! кимна бащата и показа юмрук на Владко.
Животът ни поднася неочаквани срещи, но истинското семейство се ражда, когато ги приемем с усмивка, обич и малко хумор.



