Знаеш ли, наскоро ми се случи нещо, което ми преобърна представата за щастието. Отивам аз на кожен лекар в София знаеш как е, чакаш дълго в коридора, една от онези скучни сутрини. И докато се оглеждам, няколко стола по-нататък седи една жена стройна, излъчва спокойствие, цялата е някак хармонична. Усмивката ѝ е тиха, а погледът уверен и спокоен. Отвън изглеждаше да е към 65, но като тръгнахме да си говорим, се оказа, че е минала 70-те!
Много бързо почувствах топла връзка между нас. Гласът ѝ беше премерен, а думите внимателни. Историята ѝ наистина ме изненада.
Разказа ми за двата си брака. Първият беше, когато е била млада, с много любов, но с един доста важен въпрос тя никога не е искала деца. Още от самото начало го казала ясно на съпруга си, а той тогава твърдял, че е съгласен. Но с времето, когато наближила 30, той отново повдигнал темата, надявайки се, че ще ѝ се пробуди майчинският инстинкт, който при нея така и не се появил. След поредица тежки и дълги разговори, се разделили.
Вторият ѝ съпруг имал дъщеря от предишен брак и също не искал повече семейни задължения. Връзката им била лека, изпълнена с уважение, без излишни очаквания двамата били всичко един за друг. За съжаление, той починал по-рано и тя останала сама.
Оттогава си живее спокойно в голям апартамент в центъра на София, обградена от книги, цветя и безценни спомени, но не се вкопчва в миналото.
Много хора си мислят, че децата са гаранцията за спокойна старост, каза ми тя и се усмихна. А те порастват, тръгват по своя път, което е най-нормалното нещо.
Никога не е имала желание за деца и не се е почувствала нито самотна, нито съжаляваща за решението си.
Заниманията ѝ изпълват живота с радост обожава да чете, гледа любимите си теменужки, среща се с приятели и ходи на разходки по Витоша.
Накрая, с усмивка, тя добави: Е, за чаша вода докато мога да помоля някой съсед или приятелка, не виждам проблем.
Стоях и слушах, и не можех да не се възхищавам не че всичко, което каза, е универсално вярно за всички, но бях пленена от яснотата ѝ, тишината на силата ѝ и това, как сама е избрала своя път.
Замислих се може ли човек да има хармония и удовлетворение, без задължително да следва онези нормални очаквания за семейство и деца? Явно може нейният живот го доказва. Щастието не винаги върви ръка за ръка с това, което масово се приема.
В крайна сметка, всеки сам си избира как да бъде щастлив. Историята ѝ ми напомни, че спокойствието и пълнотата са достъпни за всеки, стига да следваш себе си и да поемеш отговорност за изборите си.



