– Не ви се получи да възпитате децата както трябва. Ето, например Сашко Никита…

Не успяхте да възпитате децата си както трябва. Виж, Сашо какъв син има Никита…

Днес, докато вървях по столичния булевард Витоша, си припомних думите на майка ми всяка нейна забележка е като бодлив трън. В началото изобщо не разбирах защо започна да се заяжда с мен. В детството ми винаги ме даваше за пример пред батко ми, хвалеше ме на съседките.

Живеехме скромно, без излишества, но на нищо не ни липсваше. Всичко нужно имахме, а за по-сериозни покупки събирахме с месеци. Имахме дори кола стара Лада, но баща ми я поддържаше в изправност.

След гимназията брат ми Александър беше приет в Софийския университет. Всичките ни спестявания отиваха за неговия наем, учебници, храна

Следях колко трудно се справяха родителите ми спестяваха от всичко заради него. Знаех, че и моят ред идва разликата между двама ни беше само две години.

Още една студентка в София няма да издържим. Има университет и тук, във Велико Търново. Остани у дома, каза ми майка.

Постъпих в местния университет и започнах работа първо разнасях колети през уикендите, после станах сервитьорка в кафето до нас. Учех задочно, а за дрехи и част от храната вкъщи си изкарвах сама пари.

Браво, дъще, и вкъщи си полезна! Учиш, работиш… А Сашко не може, много учене, големи изисквания в София. Изтощен е.

И аз се изморявам, нощно време пиша курсови.

Е, не е същото ти си у дома, тука си по-лека.

Най-после брат ми завърши и започна да си търси работа. Нямаше намерение да се върне в Търново толкова възможности имало в столицата. Нищо не му се харесваше работи имаше, но на него изискванията бяха прекалено високи. Родителите ни го подпомагаха и пак.

Трябва му време да си стъпи на краката. После всичко ще се нареди.

Върви работата, ама кога? Александър най-после започна служба, а после изведнъж се ожени за дъщерята на шефа си стана татко по случайност.

Приеха го добре родителите на жена му купиха апартамент, тъстът го повиши и увеличи доходите. Чиста случайност, но извади късмет. Родителите ми си отдъхнаха.

Аз се омъжих за обикновен човек, далеч от синовете на директорите в София. Съпругът ми и аз събирахме за апартамент тук, във Велико Търново.

Роди се дъщеря ни, а после неочаквано близнаци момчета. Чакаха второ дете, а се оказаха три наведнъж. Беше трудно, но не спряхме да се борим. Децата растяха, тръгнаха на училище.

Родителите ми решиха да отпразнуват тридесет и пет години брак преди на 25 и 30 години не можеха, защото никога нямаше пари, но вече се престрашиха.

Александър дойде с малкия си син, жена му била заета, но изпрати подарък. Ваучер за бяла техника препоръка: купете съдомиялна!

Още преди празненството избраха и монтираха съдомиялната. Цялата вечер мама обикаляше гостите хвали се, показва как машината ще измие съдовете след купона.

Моят подарък пътуване за двама, нещо като сватбено пътешествие за родителите, доста по-скъпо изчезна на фона на еуфорията от съдомиялната.

Върнаха се отпочинали, поблагодариха ми, но майка веднага отбеляза, че съм пръснала парите безсмислено. Отпуската минала, а съдомиялната работи.

После започна на всяка среща се споменаваше за успешния син: живее в София значи човек! Постигнал е много апартамент с всички екстри, добра жена и дете едно, не три!

Само едно дете, не трима хлапаци да се влачат из къщата. Защо ти трябваха толкова? Трябва да се учат! Сега е лесно, но после Ей на, Сашко

На Сашо апартаментът му е еталон! Прахосмукачка-робот, автоматични лампи, съдомиялна, храна носят по домовете, и чистачка идва всяка седмица…

Мамо, аз всичко умея, децата и съпругът ми помагат.

Но все Сашко…, А Сашо как…, Твоят брат…

Минаха години, моите деца пораснаха. Не отидоха никой от тях в София, но всички завършиха университет тук. И пак чух майка ми:

Не успяхте, не излязоха хора от вас. Виж, Сашо Никита

Мамо, децата ни са добри, а за Никита не знаеш всичко! Бяхме на гости работата не е цветя и рози. Веднага го забелязах.

Не завиждай! Теб те няма за нищо, и децата ти няма да са нещо повече. Нищо друго не можеше да се очаква от вас! Все току просешки!

Да, мамо, не излязох човек от мен. Работа хубава, но не в София! Съпруг много добър, но не шефски син! Децата с червени дипломи, но пак от нашия град!

Апартаментът ни е прекрасно обзаведен, но без чистачка. Имаме обикновена прахосмукачка и съдомиялна, а лампите сами си ги палим.

Помагаме и на вас, макар че по-малко. Колата ни е за смяна, имаме и други разходи.

Колата ви ще почака. На Сашко парите са по-спешни.

Знам, мамо. На Сашко винаги е по-спешно. Откак замина за София, все така. Не исках да уча там, но и тук не помогнахте.

Къщата на моите родители се продаде за Александър за образованието и живота му в София, а колата на баща ми също отиде за големия човек

Помня как молех за заем за количка за близнаците, отказахте. Не ходихме при брат ми на гости само носехме подаръци. Живяхме по хотелите. На жена му не допаднахме беше от провинцията!

Вече са разведени нуждае се от помощ. Няма дори апартамент.

Няма и кола катастрофира. Синът му беше виновен.

Стига сме обсъждали неволите му, хайде да помогнем.

Не, мамо! В нашия град има работа с доста прилични заплати. Обаче за него били мизерни. За нас са достатъчни.

Какво да му дам? Дребни? Пари за бизнес, за кола, за апартамент Не, мамо! Не е прилично за успешния син да взима пари от произведена в провинцията сестра, за която човек не можеше да стане!

Как така с мен говориш?!

Нищо! Просто разбрах човек се брои само, ако е като брат ми. Сега живее с вас нека ви помага. Нека и на него да дойде редът.

Анастасия! Ще ни накараш да продадем апартамента!? Осъзнаваш ли?

Аз ли? Не забравяйте да си купите поне една стая

Продадоха апартамента, взеха малка гарсониера. Останалите пари ги дадоха на Александър той пак отиде в София. Какво ще прави в нашия Търново, нали е човек на столицата?

Бизнес не стана, а Сашко пак за майка ми беше човек. После тя ме моли за помощ ремонт трябваше. Помогнах с пари, но отказах за ремонта.

Знам, че ще го оставите на Александър. Големият човек да си го оправя!

Свършиха парите. Брат ми се прибра при родителите на разтегателно легло в кухнята на едностайния апартамент. На хора няма как да се разчита.

Сега като си спомня, мисля си родителите ми не познаха на кого да разчитат. Така е на кривата ракета и космосът й пречи.

Как мислите вие? Споделете ваше мнение чакам вашите впечатления!

Rate article
– Не ви се получи да възпитате децата както трябва. Ето, например Сашко Никита…