Остаряването не е нещо, срещу което трябва да се бориш – това е нещо, което заслужава уважение и почит в българската традиция.

Дневник,
Днес си мислех за остаряването. Колко странно е, че често го възприемаме като нещо, от което трябва да се страхуваме или дори да се срамуваме. А всъщност, остаряването е нещо, което трябва да приемам с уважение, с благодарност защото с всяка изминала година усещам как става все по-истинска.

Годините не ми отнемат красотата или стойността. Напротив сякаш ги разкриват още по-ярко. Забелязвам как постепенно отпадат пластовете от чужди очаквания, как спирам да се опитвам да угодя на всичко и всички, как гласът на външния свят вече не е толкова силен. Остава човекът, който наистина съм аз, без излишния шум.

Времето не ме прави по-малка, то ме очиства. Махат се онези остри ръбове в характера ми, които не са ми нужни. Укрепват се нещата в мен, които имат стойност. Научавам се да пускам тежестите, които никога не е трябвало да нося болката, нуждата да впечатлявам всеки, стремежа да принадлежа навсякъде. В този момент на освобождение се случва нещо истински силно усещам се повече себе си, отколкото някога съм била.

Поглеждам се в огледалото и вече не виждам някаква изчезваща младост. Виждам линиите на челото си и си спомням за смеха, за сълзите, за куража и обичта, които съм преживяла. Сребърните нишки в косата ми не са просто липса на цвят те са миниатюрна корона, спомени за битките, през които съм минала, за топлите моменти, които са ме изградили.

Възрастта носи яснота. Научих се да обичам по-осъзнато, да говоря така, както наистина мисля, да се държа по-здраво за хората и нещата, които значат нещо за мен. А за останалото пускам го спокойно.

Остаряването не е загуба. То ме прави по-дълбока, по-мъдра, по-завършена. С всяка нова година се старая да посрещам рождения си ден с благодарност за урока, който съм научила, за силата, която съм намерила, за жената, в която все повече се превръщам.

И се радвам, че съм българка, защото народът ни винаги е почитал възрастта и мъдростта, събирал се е около трапезата, помнел е историите на старейшините. Затова ще посрещна следващата година не със страх, а с усмивка. Животът си струва във всяка негова възраст, във всеки негов цвят и сезон.

Rate article
Остаряването не е нещо, срещу което трябва да се бориш – това е нещо, което заслужава уважение и почит в българската традиция.