Когато се върна от работа, Приятелчето го нямаше.

Когато се прибра от работа, котката я нямаше.

Станислав беше скромно момче, лишено от всякакви лоши навици. На 25-тия си рожден ден родителите му му подариха апартамент. Как? Помогнаха му с първата вноска по жилищен кредит истински родителски жест! Ето така Станислав започна живота си като самостоятелен гражданин. Програмист по професия, предпочиташе тихата обстановка, с никого особено не поддържаше връзка.

За да не му бъде съвсем скучно, реши да си вземе коте. Котето се беше родило с дефект в предните крачета. Хората, при които беше майка му, вече мислеха да го приспят, но на Станислав му стана жал и го приюти у себе си. Кръсти го Красимир ето така грациозно! Лесно се разбират: Станислав все се прибираше бързо от работа, а Красимир го чакаше на постилката пред вратата верен пазител на домашното спокойствие.

След време Станислав започна да се вижда с колежка от офиса. Момичето типичната българска находчивка, бързо хвана око на Станислав и после съвсем ненадейно се нанесe и при него. От първия ден не хареса Красимир и скоро го помоли (разбирай настоя), да го даде някъде, но Станислав категорично отказа кой си да разделяш човек с Красимир?!

Но Галя, така се казваше момичето (без вариант в други страни!), не си остави магарето в калта и отново започна с оплакванията: “Станиславе, махни тази котка!” Той я погледна със сериозност: “Красимир си остава с нас, ясен ли съм?” А Галя на свой ред твърдеше, че котката разваля репутацията им гостите погнусени гледали лапичките му. Станислав се чувстваше раздвоен между Галя и котката, понеже му бяха еднакво близки поне така си мислеше.

Родителите на Станислав, разбира се, не одобряваха избора му. Смятаха, че Галя е много устата и хич не е за него. Помолиха го да не бърза с подписите и да я наблюдава още малко, да не се излага пред съседите.

А когато родителите на Галя дойдоха на гости, Станислав най-накрая проумя, че не е неговата половинка. Баща ѝ се засмя, щом видя Красимир на прага “Какъв си ти животински пърформанс!”, извика. Станислав веднага застана в защита на котката. В течение на вечерта Галя и баща ѝ не спряха да издевателстват над външността на Красимир и дадоха поне десет идеи къде да го пратят цирк, ферма, депутатска канцелария Майка ѝ доволно се смееше в такт.

На следващия ден, когато Станислав се върна от работа, Красимир липсваше. Попита веднага Галя къде е котката, а тя, с невъзмутим глас, отвърна: “Занесох го във ветеринарната клиника и го оставих там.”

Станислав моментално подхвана издирването. Търси котката над пет часа и накрая я намери. Красимир доволно мъркаше, сгушен в ръцете на своя спасител.

Като се прибраха, Станислав директно каза на Галя да си опакова багажа и да се изнася. Отвратен беше повече не я искаше да я вижда! Галя си стегна куфарите, излезе без звук, с наранена гордост. Кой би предположил, че един котарак ще бие момиче по важност?

А Красимир и Станислав и до днес живеят като истински българи мъркат доволно вечер, а денем всеки си знае работата: единият програмира, другият пази домашното добруване.

Всичко това, разбира се, за няколко лева кредит и един вярен котарак.

Rate article
Когато се върна от работа, Приятелчето го нямаше.