След като моята родна майка загуби битката с рака, баща ми реши да доведе нова жена в дома ни, която да бъде майка за мен и за братята ми. Дълго отказвах да я наричам „мамо“, но с времето стана ясно, че именно тя заслужава това обръщение.

След като майка ми загуби битката с рака, баща ми реши да внесе нова жена в нашия дом, която да бъде майка за мен и моите братя и сестри. Аз трудно се съгласих да ѝ казвам мамо, но с времето се оказа, че тази жена напълно е заслужила това обръщение.

Когато майка ми си отиде, бях още малка, а баща ми остана с трима дребосъци на главата, всеки със своите щуротии. След като се поизпоти сам с домакинството и пелените, той се обърна към жена, която познаваше казваше се Снежана и я помоли да стане наша майка. Снежана прие с усмивка и се хвърли в дълбокото къща подредена, навсякъде всичко на мястото си, а за капак от своите собствени левове уши на мен и братята ми ученически униформи, които ни стояха като излети.

Братята ми веднага я приеха като майка, но аз се инатях. Отне ми повече време да свикна и да ѝ кажа мамо. По онова време трудно се изразявах, но един ден събрах смелост, направих някаква гримаса и ѝ казах, че майка ми винаги носеше косата си на нисък кок. От този ден, Снежана запази същата прическа в чест на мама.

Въпреки всичките ѝ старания и грижовност, аз пак не можех съвсем да я нарека мамо. Баща ми реши да подходи творчески организира събрание на фамилията, а Снежана изпече любимата ми баница. Условието да ми дадат парче беше да ѝ кажа мамо. Направо се предадох казах й мамо, хапнах баница, и така тя стана част от нашата луда фамилия.

Животът не мина без трудности нашите имаха здравословни грижи, майка ми се разболя от същата болест, която взе мама, но този път финалът беше различен: тя победи! Семейството ни преживя и най-ужасното загубихме първородния син на родителите ни, който изчезна малко преди сватбата си, а по-късно беше намерен и погребан. Въпреки това майка ми бе нашата скала винаги тиха, топла, пълна с любов и сила.

Въпреки всички премеждия, мама отгледа пет деца, гледа внуците ни и сега глези правнуците. Става по тъмно, за да оправи къщата, и плете шарени чорапи за най-малките в рода. Не ѝ личи възрастта, разказва истории, които ни карат да се смеем с глас, а любовта ѝ няма граници. Мама е истински благослов за всички нас и големите, и малките, и онези без чорапи, защото я имаме.

Rate article
След като моята родна майка загуби битката с рака, баща ми реши да доведе нова жена в дома ни, която да бъде майка за мен и за братята ми. Дълго отказвах да я наричам „мамо“, но с времето стана ясно, че именно тя заслужава това обръщение.