Аз и жена ми сме заедно от 10 години, от които шест сме официално женени. През това време станахме родители на две деца големият ни син е на 9 години, а малкият ни е само на 5 месеца.
Живеем в двустаен апартамент в София, който наследих от баба ми. Стар панелен блок, но е мой си.
Скоро голямото ни момче ще има рожден ден, затова решихме да празнуваме вкъщи, защото парите са оскъдни в момента. И от тук започна разправията. Моите роднини не могат да дойдат, но цялата рода на жена ми настоя да пристигнат заедно и дори смятат да останат да нощуват. Но къде да ги настаня всички?
Никога не съм свиквал с такива гости. Идват за час-два, казваме си наздраве и се разотиваме. Ако толкова искат да останат в нашия град, хотел има на всяка крачка и работи денонощно.
С жена ми така се изпокарахме заради това, че си помислихме дори да живеем отделно за известно време. Защо ли съм толкова непреклонен? Първо, тъстът и тъщата не са особено чисти къпят се само веднъж седмично. Само си представете на какво ще мирише апартаментът ни, ако спят тук. А аз имам малки деца! Освен това, за какво им е да нощуват у нас, когато техният дом е буквално на десет минути от тук? Аз ли не съм прав?
Жена ми е убедена, че без нея няма да мога да се справя. Е, ще видим
След тази случка осъзнах, че понякога компромисите са нужни, но най-важното е семейството ни да се чувства добре у дома.






