“Майката на жена ми е богата, никога няма да се наложи да работим!” – радваше се моят приятел Антон….

Братле, да ти разкажа нещо интересно за мой приятел казва се Антон и цял живот си мечтае да си живее царски, ама, разбира се, на чужд гръб. Нали знаеш, все има някой, дето вярва, че ако се ожени за момиче от богато семейство, всичко ще му се нареди. Е, Антон точно такъв е залюбил се с Весела, момиче от Пловдив, майка ѝ държи няколко магазина из центъра. Ама той не я обичаше истински, личеше си просто голям мерак за лесен живот.

Колкото и да го подпитвах:
Абе Антоне, ти наистина ли вярваш, че тъщата ще ви гледа цял живот? Мъж трябва да е независим, да работи и да издържа семейството си. Не може така

И той, усмихнат до уши:
Айде стига, бе! Чакаме си бебе, всички ми вярват! и се хили един такъв самодоволно.

Не мога да го разбера това. Не е редно към Весела така да постъпва човек трябва сам да се погрижи за дома си.

Минават няколко месеца, чудя се какво ли става с тях Звъня му, да го чуя. Оказа се, че и той, и Весела по цял ден се мотаят вкъщи, гледат сериали, играят на компютъра и спят. Майка ѝ ги изхранва. Честно, дори малко му завидях сбъднал си мечтата за безгрижен живот.

Майката на Весела е супер заможна, никога няма да работим гордее се Антон, като малко дете се радва.

Да, ама съдбата обича да се шегува. След половин година бизнесът на тъщата запада, приходите паднаха. Викнала ги да помагат в магазините.

Шест седмици не бях чувал нищо за Антон, докато не ми звънна една вечер. Гласът му беше объркан:
Пич, ако можеш дай ми на заем пет хиляди лева за седмица-две, ще ти ги върна! Преговарям по работа, чакам да почна, ама сме останали съвсем без пари

Така свърши безметежният им живот. И двамата започнаха работа, оправиха се и поне ми върна дълга. И, братле, ето ти поука никога не разчитай друг да те издържа. Истински спокойствие и свобода имаш, когато си на краката и си независим. Само така човек е щастлив и сигурен в живота си.

Rate article
“Майката на жена ми е богата, никога няма да се наложи да работим!” – радваше се моят приятел Антон….