Днес си седя и размишлявам върху живота ми през последните няколко години. Всичко започна, когато родителите ми категорично не приеха избора ми на съпруга. Решиха дори да ме изгонят от дома, защото не можеха да приемат, че ще бъда с Лиляна жената, в която се влюбих по време на следването ми в Софийския университет. Лиляна не беше от кръга хора, с които майка и баща ми искаха да се обвържа очакваха да следвам старите им обичаи и да се оженя за някоя, избрана от тях.
Когато разбраха за нашите отношения, предприеха дори по-крайни действия имаше груби думи, стигна се и до физическо насилие спрямо Лиляна, с надеждата да я изгонят от живота ми. Болката, която изпитваше тя, беше непоносима за мен. Най-накрая признах всичко на майка ми. След един ожесточен скандал баща ми беше изгонен от вкъщи, защото не се подчини на волята ѝ.
Без да имам друг избор, се преместих при Лиляна в апартамента й. След известно време, двамата решихме, че не искаме да губим повече време и сключихме брак в гражданското. Първите месеци не бяха леки срещахме трудности, но с помощта на родителите и лелята на Лиляна отвъд Рила, успяхме да стъпим на крака. Намерихме работа, наехме собствено жилище в квартал “Младост” и дори създадохме наш малък, но успешен бизнес. Гордостта ми растеше с всеки изминал ден, въпреки че моите родители останаха далечни дори не пожелаха да видят внуците си, когато се родиха.
Въпреки това, връзката ни с роднините на Лиляна се заздрави, а от тях получихме помощ, за да купим свое жилище. С времето отношенията и с част от моето семейство се подобриха започнахме да се виждаме от време на време, малко по малко старите обиди избледняха. Чувствах, че най-накрая семейството ни е цяло.
Но, разбира се, съдбата винаги намира начин да предизвика изпитания. Един ден, когато се прибрахме от работа, заварихме сина си да плаче в ъгъла свекърва ми го беше ударила, защото не искал да изяде вечерята си. Помолих майка си да не се държи така с децата, макар че тя обеща, още на следващия ден повтори същото. Лиляна, която вече не беше онази безпомощна девойка, се изправи и я предупреди, че ако причини още веднъж болка на нея или на децата, няма да ѝ се размине.
По-късно майка ми се опита да представи ситуацията по свой начин пред мен и баща ми показа ми синина на ръката си и се оплака от Лиляна. Синът ми обаче разказа всичко, така че истината излезе наяве. Баща ми, осъзнал колко сме страдали заради постъпките на майка ми, не искаше да допусне историята да се повтори. Сякаш тогава тя осъзна кое е важно и какво може да загуби. От този ден отношението й към Лиляна и децата беше различно вече нямаше проблеми и семейството ни започна отново да изгражда здрави мостове помежду си.
Понякога се питам дали щях да имам смелост да остана верен на чувствата си, ако не беше любовта към Лиляна и подкрепата от нейното семейство. Животът ни показа, че никой конфликт, дори в най-консервативното българско семейство, не може да бъде по-силен от истинската връзка между двама души.
