Обикновено, създаването на семейна двойка ставаше според българските традиции със сватосване, срещи и празнично посрещане на двете фамилии. Но, както показва опитът на приятелите и роднините ни, тези събития не винаги протичаха безпроблемно и често възникваха напрежения между двете семейства. В моя случай, всичко започна с претенциите на родителите на бъдещия ми съпруг първи взеха думата именно те. Главното им изискване беше да премина лекарски преглед. В началото го пренебрегнах, макар че изключително ме изненада. Моите родители бяха също така смутени и го отхвърлиха като нелепост. Но бъдещата ми свекърва не остана доволна от реакцията ни.
С голяма настоятелност тя поиска не само аз, а и всички членове на моето семейство да представят медицински свидетелства. Това беше съвсем непознато за нас. Баща ми не успя да скрие раздразнението си и излезе от стаята, за да избегне скандал. Почувствах се много засегната и унизена, а годеникът ми само мълчеше, напълно наясно какви очаквания имат родителите му към нас. По-късно същата вечер разбрах, че свекърва ми е подготвила отделни стаи за мен и за годеника ми. Помислих, че може би това е семеен обичай и го приех като тяхно право, макар да ми се струваше странно.
Преди да си легнем, тя ми каза, че на сутринта рано трябва да отидем в нотариална кантора, за да изготвим и подпишем брачен договор. Това вече надхвърляше всичко, което можех да приема. Обещах да се появя, но всъщност реших да си тръгна. Опаковах си нещата и избягах. Прекъснах всякакви връзки с него по социалните мрежи и смених номера си, нямайки желание повече да имам контакт нито със свекърите, нито с годеника ми. Важно беше да осъзная, че границите, свободата и правата ми са били прекрачени. Съветът ми към младите жени е да се грижат за себе си, да не търпят обиди и неуважение. Никой няма право да нарушава вашите права и свободи не се колебайте да напуснете всяка ситуация, в която не ви дават уважението, което заслужавате.
