Не знам защо, но цял живот около мен се разиграват истории между свекърви и снахи, още от малък това беше като хронична драма в нашия род.
Първо, още като дете бях свидетел на битките между прабаба ми и баба ми. Родителите ми ме водеха при баба, докато ме приемат в детската градина, и там, в панелката ѝ, истинско изпитание беше да гледам всичко това. Все едно живееха две напълно различни жени в една и съща стая пред мен баба винаги беше мила, кани ме на козунак, разказва ми приказки, рисуваме заедно. После същата тази жена с ярост крещеше на прикованата на легло своята свекърва, постоянно недоволна от съдбата, която ѝ е пратила този кръст, извиквайки: Кога ще си отидеш най-после?
След смъртта на прабаба ми, напуснахме квартирата ни, за да заживеем при баба ми, но започна ново царство на конфликта този път между майка ми и баба ми. Дори съседите идваха да ни молят да не се караме така шумно. Но нито веднъж не продължаваше дълго тишината у дома.
Бях вече в 12 клас, когато погребахме баба ми. Майка ми не носеше траур нарочно, а девет дни по-късно вдигна бунт събра всичките бабини неща в чували и ги изхвърли на сметището, без да подбира. Баща ми, като се върна от работа, остана потресен от отношението ѝ към вече покойната му майка. Това беше повод за скандали цяла вечер, с което сякаш започна разпадането на брака им. Половин година по-късно баща ми напусна…
Аз и Цветанка се оженихме тихо, нямахме възможност да си наемем апартамент, та още преди сватбата стана ясно, че ще живея при майка му. Спомням си всички скандали, които бях чул и видял, и си обещах, че ще се държа нормално с бъдещата си свекърва дори да не станем приятели, няма да допускаме грозни сцени и навици.
Настроих се търпеливо, и около година събирах сили, премълчавах всяка забележка и намек, които свекърва ми подхвърляше за всичко чистене, пране, готвене… Тя така и не използваше груби думи, но умееше да се подиграва, правейки ме на нищо, а себе си на царица.
След един особено поучителен коментар от нейна страна, реших да говоря открито. Купих торта, помолих съпругата си да ми даде време и разказах на свекърва ми как са вървели отношенията между жените в нашата фамилия. Предложих ѝ да не изпадаме в същите скандали, а да се разбираме поне като добри съседи.
Тя ме прекъсна, побутна тортата встрани, и каза: Господарката тук съм аз и ти го знаеш. Комуникирам както аз преценя. За теб най-добре да не комуникираш изобщо. Тоест, тихичко се разкарвай и да не те виждам.
Когато жена ми се върна, ме погледна с въпрос, но само поклатих глава отрицателно. Тогава свекърва ми изскочи от стаята с думите: Абе, комшийче, вечерята за сина ти готова ли е?
Отвърнах ѝ, че с това отношение в старостта няма кой да ѝ поднесе вечеря, и тогава избухна скандал! Мъжът ми се опита да ни усмири, но след година търпение, накрая и аз не издържах…
За да опазим семейството си, трябваше да си наемем жилище, макар да беше почти непосилно финансово. Постепенно се пооправихме и успяхме да изтеглим заем и да купим къща. През това време свекърва ми заболя тежко, трябваше ѝ постоянни грижи. Аз, като се сетих на какво съм бил свидетел в детството, категорично отказах да я гледам.
Предложих на жена ми да намерим семейство, което да се грижи за майка ѝ срещу правото да наследи апартамента, тя не беше въодушевена, но прие. Опитахме с различни хора няколко месеца никой не издържаше при свекърва ми дори две седмици; плащахме за гледачки, но всички бягаха с думите, че с такава жена не можe да се намери език. Най-накрая попаднахме на семейство, което издържа два месеца. Подписахме договор, в който, освен наследството, имаше и клауза да контролираме как се грижат за нея.
Мисля, че не аз бях причината за лошите ни отношения, след като никой не се редеше за този апартамент…





