КАКВОТО САКАТИШ НЕ МОЖЕШ ДА ВЪРНЕШ
Когато Ивелина показваше сватбените си снимки на познати, винаги казваше с усмивка:
Ох, как се измъчих в тази рокля! Хубава е, признавам, но беше тежка и неудобна! Следващия път, когато се омъжвам, ще избера нещо ефирно и леко.
Всички се смееха, мислейки, че Ивелина си прави шеги. Всеки знаеше колко щастлива беше тя със своя съпруг обичта беше взаимна. Историята им започна като типичен морски роман. Тогава Ивелина беше на 21, а Данаил на 28.
…Беше август, топлия пясък на Созопол щипеше краката, морската вода галеше кожата, балканско вино, звезди… всичко беше като на романтичен филм. След всичко това накрая подадоха заявление за брак в Бургас. Преди това обаче, Данаил трябваше официално да се разведе с втората си съпруга, а Ивелина да се премести в родния град на годеника си.
София Бургас София. Този маршрут за нея стана като втора кожа и така цели десет години. С времето младото семейство нае свое жилище. Данаил беше оставил апартамента си на втората си жена, която го заплаши, че ако не се върне при нея щяла да си направи нещо или да навреди на бъдещата трета съпруга. Но и това утихна.
Първата му жена Данаил изобщо не споменаваше този кратък брак едва се помнеше. Дори сам я беше оженил за свой приятел. Щастието, както разправяше на близки, трябва да стигне до всички.
Втората му изгора държа три години. За това време Данаил съвсем прозря характера ѝ тя не искаше деца и наричаше бебетата човешки животинки.
Но тези житейски драми изобщо не тревожеха Ивелина. Беше самоуверена, амбициозна, сигурна в своята красота и уникалност. Данаил я глезеше и се чувстваше на седмото небе. Цветя подаряваше с букети, кожени палта по три наведнъж, за обувки да не говорим, Ивелина можеше всеки ден да бъде с нов чифт. Водеше я до Лондон, Париж, даже до Черна гора разширяване на кръгозора, както се шегуваше, преди първото им дете.
Скоро се появи на бял свят дъщеричката им, Маргаритка. Докато Ивелина се грижеше за бебето, Данаил купи къща и я обзаведе. Всичко правеше с грижа и любов, за своите любими момичета.
Преместиха се, отпразнуваха новия дом. Маргаритка тръгна на детска градина. Ивелина започна да се самообразова, но изпитите държеше все в родната София. Там бяха приятелките ѝ, майка ѝ, всички скъпи хора, дори непознатите изглеждаха по-близки. Под сянката на старите софийски липи всичко изглеждаше по-спокойно.
Оставяше Маргаритка на свекърва си, която беше изключително привързана към внучката си. По време на сесиите Ивелина се задържаше месец и повече в София, а Данаил ставаше все по-ревнив идваше често, правеше изненадващи случайни срещи. Но Ивелина не даваше реални поводи, поне привидно.
В действителност бягаше от семейните задължения, искаше да учи, да се развива само и само да не мие чинии, да не чисти, да не се грижи за съпруг и дете. Струваше ѝ се, че животът, този така кратък живот, ѝ изтича между пръстите. Защо тя, умна и красива, трябва да се занимава с дребни домакински статии?
Та така, в нейната чанта се събраха три дипломи всички с отличие. Основната ѝ специалност стана психолог. Носеше ги навсякъде, търсеше работа с плам. Данаил категорично не искаше:
Пари не ни липсват. Полудявам, като те чакам да се върнеш от поредната работа! Иве, хайде да имаме още едно дете син или дъщеря, няма значение, стига да си до мен.
Но Ивелина не виждаше в близко бъдеще себе си като майка отново. Беше решила дарила живот на дъщеря, за съпруга дала дете, стига толкова. Свекървата, слушайки нейните обяснения, предложи сама да гледа Маргаритка, докато Ивелина порасне и стане готова за повече.
Така, без да се замисли, Ивелина се съгласи. Замина отново за София, без въобще да предупреди Данаил От София ще се обадя, реши.
Но в София я чакаше Данаил. Беше научил вече нейните номера.
Иве, а къде е Марги? Ти тук, а не в Бургас? Имаш някой друг? беше разтревожен той.
Дани, спокойно! Няма ухажори нищо. Просто ми е скучно с теб, разбираш ли? Свобода искам! отвърна му тя студено.
Свобода? От мен и детето? А къде отиде любовта? Отлетя? Може просто минаваш през криза, ще мине, Иве! настояваше Данаил.
Няма да мине сложи точка Ивелина.
Данаил поиска помощ от тъщата, но тя само вдигна ръце:
Аз какво да направя? Сами си разрешете нещата. Но Ивелина е твърда като канара няма да я убедиш.
Данаил се върна в Бургас сам, объркан и отчаян. Как да върне семейството си? За добро старо, получаваш само беля въртеше се в главата му българската поговорка.
Минаваха дни, седмици Ивелина остана в София, отговаряше сухо по телефона: Всичко ми е наред. Времето летеше.
Данаил мисли дълго и накрая реши: ще продаде къщата, ще вземе Маргаритка и ще се преместят в София. Всичко в името на семейството.
Ивелина реагира хладно. Опита да го разубеди защо да подлагат детето на стрес, ново училище, нови приятели, баба ѝ няма да одобри… Всъщност това бяха само извинения. Харесваше си свободата. Да живея като птица сред простора това беше нейната максима. Беше захванала свой собствен бизнес със шивашко ателие, наемаше си малък апартамент, имаше достатъчно обожатели, скука не съществуваше. И изведнъж мъж, дете Защо? Искаше да зачеркне миналото. Беше твърда в решението си сякаш то се беше случило на друга жена, не на нея самата.
Данаил не послуша доводите ѝ премести се с дъщеря си в София. С надежда за събиране. А и любовта му към Ивелина все още не беше изстинала.
Първоначално, Данаил уж търсеше път към нея, срещаше я от работа, водеше Маргаритка (която приличаше изумително много на Ивелина). Без успех. Ивелина беше ледена. Най-накрая, самата тя каза:
Дани, остави ме. По-добре да се разведем. Маргаритка, ако иска, може да остане при мен.
Маргаритка вече беше на 11. Тя не искаше да живее на приют, при нужда имаше баща, баба, които се грижеха за нея. Помнеше майка си, обичаше я, но не разбираше защо тя доброволно се е отказала от дъщеря си.
Времето минава неумолимо.
Животът продължава.
Данаил спря да очаква невъзможното. Най-сетне разбра, че до сърцето на Ивелина няма да стигне.
Съдбата му изпрати обикновена жена Гергана. Стъпила здраво на земята, без полет във висините. Сега живеят в едно село край Сливен. Тя имаше двама синове от предишния си брак. Не ѝ трябваха Лонодн, Париж, нито кожени палта, нито сто чифта обувки. Дай ми гумени ботуши за калта, топла ватенка за добитъка и децата да ги изкарам хора. Това бяха мечтите ѝ.
На Данаил му беше уютно и спокойно при такава жена. Където е простичко, там ангели се радват; където е сложно нито един няма да се задържи. Скоро се роди дъщеричка, и Данаил почувства истинското щастие макар и едва при четвърти опит. Истинска любов, без усложнения. Първите три брака предпочиташе да не си спомня.
…Ивелина остана при майка си в София. Бизнесът ѝ пропадна след като един партньор й обеща седем небеса и после я ограби. Шивашкото ателие се затвори. Останалите обожатели изчезнаха. Каквото се сватосва все се пръсна.
Започна работа като училищен психолог знанието ѝ най-сетне влезе в употреба. Не съжаляваше за нищо. Но човешката душа има дълбини, които трудно се проумяват. Може пък и в тази птица небесна един ден да проблесне искрица разкаяние. Кой знае…
Маргаритка вече е голяма, ожени се, живее у баба си в Бургас, тази същата, която я отгледа като малка. На сватбата й беше облечена в толкова ефирна и лека рокля мечтаното от майка ѝ. А булчинската рокля ѝ бе подарък от Ивелина…






