– Никой не ги гони, – отговаряхме и на едните, и на другите, – те сами някак си не искат да останат! Нека да идват! Ще се радваме! – Седни! Нас ни няма вкъщи! – изрече спокойно Петър. – Да, ама звънят! – Валя замръзна, надигната от дивана. – Нека, – каза Петър. – А ако е някой важен? Или по работа? – попита Валя. – Събота, дванадесет часа, – отбеляза Петър. – Ти не си канила никого, аз никого не очаквам! Извод? – Само ще погледна през шпионката! – прошепна Валя. – Седни! – в гласа му прозвуча стомана. – Нас ни няма вкъщи! Който и да е, да се връща! – А ти пък знаеш ли кой е? – попита Валя. – Предполагам и затова ти казвам да седнеш и да не обикаляш пред прозорците! – Ако е това, което си мисля, няма лесно да си тръгнат! – рече Валя и сви рамене. – Зависи колко време няма да им отворим, – спокойно отговори Петър. – Рано или късно ще си тръгнат. Няма да спят в стълбището. А ние с теб нямаме работа навън. Седни, вземи слушалките, телефона и гледай филм. – Петре, мама ми звъни, – каза Валя и показа екрана на телефона. – Значи зад вратата са леля ти с нейния бездарен син, – заключи Петър. – Откъде знаеш? – изуми се Валя. – Ако беше моя братовчед, – Петър произнесе „е“-то в „братовчед“ през зъби, – щеше да ми звъни моята майка! – Не разглеждаш други варианти? – попита Валя. – Ако са съседи, нямам желание да говоря с тях. Ако са приятели, щяха да звъннат два-три пъти и да си тръгнат. Или както нормалните хора – щяха първо предварително да питат дали може да дойдат! А не да звънят половин час! Само нашите досадни роднини могат да мъчат звънеца така нахално и безочливо! – Петре, леля ми е! – въздъхна Валя. – Мама ми писа. Пита къде се мотаем! Леля Наталия ще спи при нас няколко дни, има работа в града! – Пиши ѝ, че в града има хотели, – Петър се усмихна. – Петре! – укорително каза Валя. – Не мога това да ѝ пиша! – Знам, – Петър се замисли. – Пиши ѝ, че нас ни няма, живеем в хотел, защото пръскахме хлебарките вкъщи! – Точно! – Валя написа и изпрати съобщение. – Петре, тя иска да ѝ вземем два отделни номера – за нея и за Костадин! – изуми се Валя. – Пиши ѝ, че нямаме пари. И че сме в хостел с петнадесет чужденци в стаята, – Петър се усмихна на идеята си. – Мама пита кога се връщаме, – каза Валя. – Пиши ѝ след седмица, – отмахна Петър. Звъненето спря. Семейството въздъхна облекчено. – Петре, мама пише, че леля ще дойде пак след седмица, – каза изтощено Валя. – А нас – пак няма да ни има, – заключи Петър. – Но, Петре, това не е решение! Не можем да бягаме от тях цял живот! Ако дойдат в делничен ден? Или ни чакат след работа пред вратата? Нито леля ми, нито твоя братовчед са за подценяване! – Точно така, – поклони глава Петър. – И кой ни подлъга да купим тристаен? – За бъдещото ни голямо семейство, – припомни Валя. – Дете ни трябва! По-добре две! – каза сериозно Петър. – Аз съм „за“, – отвърна възмутено Валя. – Но ти знаеш, че трябва да се прегледаме! Не става! – Да махнем нервите и ще стане, – отсече Петър. – Нашите роднини ни съсипват нервите! Изгони ги някъде далеч – всичко ще се оправи! Валя не оспорваше. Знаеше, че Петър е прав. Когато се женели, минали скъпи прегледи за съвместимост и генетични проблеми. И фертилността била проверена – всичко супер! Но веднага след сватбата отложили темата „деца“, за да събират пари за апартамент. Пет години труд и икономии – купили голямо жилище! Вторичен пазар, ремонт, нови мебели – празник! Но току-що празнували нов дом, и на прага – лелята на Валя, с маминото подкрепление и синът ѝ. – Ей, тук място бол, не като ние с Вале – мъчихме се в една стая! – Удобно – одобри леля Наталия. – Ще ме сложите в стая, Костадин отделно! – В хола не се спи, – каза Петър. – Това е място за почивка! – Аз не работя тук, – разсмя се леля Наталия. – Валя, обясни на мъжа си, че синът ми хърка и ще ни е неудобно! А вече – ще сложите маса! – Не ви очаквахме, – смути се Валя. – И хладилникът е празен, – добави Петър. – Петре, скочи до магазина, Валя – тичай в кухнята! – заяви леля Наталия. – Как така приемате гости? – викна тъща̀та. – Знаете ли изобщо как да се държите? – Не е ли малко нахално… – избухна Петър. – Петре, жената е проста! От село! Така им е традиция! – Знам и селски хора, но никъде не е прието да си груб! Това си е чисто нахалство! – Мили, не се карай с мама и леля! После ще ми съсипят нервите! А ти ще им станеш враг, пък ще страдам! – Ни ми пука да съм им враг! Ако се държат така – мога никога да не ги виждам! – Петре! Помисли за мен! Ако изгоня леля Наталия, майка ми ще ме прокълне! А аз освен нея си нямам никого! И този довод подейства. Петър стисна зъби и отиде до магазина. Леля Наталия остана не три дни, а две седмици. Петър мина на валериан още на втория ден. Като си заминаха – празник, чистене с метла и парцал. Три дни чистиха! После ситуацията се повтори – този път от другата страна. – Братле, дойдох за малко – Димитър прегърна Петър до хрускане. – Имам работа, после си тръгваме! – А ти сам работа не можеш ли да свършиш? – попита Петър. – Ама аз имам семейство! Как да ги оставя сами в селото, а аз да потегля за града? Ако срещна приключения? – Затова доведе и децата, а? – Петър го тупна. – А с кого да ги оставя? – смя се Димитър. – Нека се забавляват! А сега като млади пак – да разтърсим града! – Димитре! – викна Светлана. – Ти мен ще ме разтърсиш! След час и половина деца крещяха, Светлана – още по-силно. Димитър се мяташе из града, Светлана пищеше. – Петре, ти си единствен син… – прошепна Валя. – Той е братовчед, – промърмори Петър. – Не ме интересува! Не може ли да го изгоним? – Искрено бих искал, – каза Петър, – ама после майка ми ще ми пробие мозъка! Единият гост си тръгва, другият идва. Леля Наталия все със „работа“ – синът ѝ на опашка. Кузен Димитър с несемейно летене – същото. Майките вечно оплакват децата си. Тъща̀та тормози зетя, свекървата – невястата. Постоянният стрес разклаща психиката, за деца и дума не може да става. Здравето – не върви, а как да стане? – Хайде да сменим апартамента? – предложи Валя. – За меки стаи? – усмихна се Петър. – Скоро ще ни снабдят! – Не, – усмихна се леко Валя. – Сменим апартамента с друг същия, в друг квартал! Ще се преместим и никому няма да кажем къде! – И пак ще ни намерят! – мрачно заключи Петър. – А може поне да ни стигне времето да направим дете? – надеждно попита Валя. – Трябва да го отгледаме също… Ще имаме оправдание! – клати глава Петър. – Или да се изнесем от апартамента! – въздъхна Валя. – Да се скрием у приятели? – Катя и Валери имат една стая! – припомни Петър. – Там е Тера – кучето им! – Валя се сети. – По-добре с куче, отколкото с роднините! – каза Валя. – Почакай! – хукна Петър към телефона. – Валери, дай кучето под наем! – О! Приятелю! Спасител си ми! Катя и аз на почивка, а Тера с никого не може освен с вас! – въодушеви се Валери. – Ще донеса храна, легло, играчки – плащам! – Донеси! – радостно каза Петър. Към Валя, сияещ: – Звънни на мама, нека леля идва утре! Аз на брата ми ще звънна за след седмица! – Сигурен си? – пита Валя. – С радост ги чакаме! Кой им е виновен, че нашият домашен любимец не им е по вкуса? Димитър и семейство избраха хотел само от едно „гав-гав“. Леля Наталия реши да се бори. – Скрийте звяра! – провъзглася тя, криейки се зад сина си. – Лельо Наталия, шегувате ли се? – усмихна се Петър. – Четиридесет и пет килограма чиста мускулатура! Немска овчарка – премества врати! – Защо ме гледа така? – трепереше лелята. – Не обича чужди хора, – вдигна рамене Валя. – Махнете я! Не мога в един дом с това животно! – Махнете, казвате? – учуди се Петър. – Тя ни е като дете! Ще я обичаме и няма да я отделим! – И никак няма да я оставим! – каза Валя. После звънят майките: „Защо не пускате свои хора?“ – Никой не ги гони, – пак казаха, – те сами не искат! Нека идват – ще им се радваме! – А кучето? – Нали никому не отказваме! И майките престанаха да налитат на гости. След месец Тера се прибра при стопаните си, готова отново да се върне. Не се наложи – Валя чакаше близнаци.

Никой не ги е гонил, казвахме еднакво и на едната, и на другата майка, те сами не пожелаха да останат! Да дойдат ние ще се зарадваме!

Седи си! Нас ни няма вкъщи! каза спокойно Петър.

Ама звънят! застина Ваня, изправена от дивана.

Майната им, отвърна Петър.

А ако е някой важен? попита Ваня. Или по работа?

Събота, дванадесет на обяд, изрече Петър. Ти не си канила никого, аз също не чакам никого! Извод?

Само ще погледна през шпионката! прошепна Ваня.

Сядай! в гласа му звучеше желязо. Не сме вкъщи! Който и да е отвън, да ходи да се спасява!

А ти да не би да знаеш кой е? попита Ваня.

Имам предположение, затова ти казвам да седиш и да не се разкарваш пред прозореца!

Ако са тези, дето мисля, няма да си тръгнат толкова лесно, вдигна рамене Ваня.

Всичко зависи колко дълго няма да им отворим, спокойно отвърна Петър. Рано или късно ще си тръгнат. Няма да спят в коридора. А ние си имаме дом, нямаме работа навън. Вземи си слушалките, телефона и си пусни филм.

Петре, майка ми звъни, каза Ваня, показвайки екрана.

Значи отвън е леля ти с нейния безгрижен син, заключи Петър.

Откъде знаеш? изненада се Ваня.

Ако беше мой братовчед, Петър каза ъ на братовчед още по-противно, щеше моята майка да звъни!

Други варианти не разглеждаш, така ли? попита Ваня.

Ако са съседи не ми се говори с тях. Ако са приятели до два пъти да бяха звъннали на вратата, щяха да си тръгнат. Културните хора звънят предварително да питат дали могат да дойдат! Не държат звънеца половин час! Само нашите нахални роднини са способни на това!

Петре това е леля Пенка, въздъхна Ваня. Майка ми писала съобщение.

Пита къде се губим! Леля Пенка ще остане няколко дни, имала работа в града!

Пиши ѝ, че в София има хотели, усмихна се Петър.

Не мога да ѝ го напиша това! каза деликатно Ваня.

Знам, замисли се Петър. Пиши, че не сме вкъщи, живеем временно в хотел пръскахме против хлебарки!

Страхотно! Ваня набра съобщение и го прати.

Петре, тя пише да наемем две стаи: за нея и Косьо, изцъкли се Ваня.

Кажи, че нямаме пари. Напиши, че в хостела сме наели две легла и с нас в стаята има още петнадесет чужденци, Петър трие ръце.

Майка ми пита кога се връщаме, погледна към него Ваня.

Пиши след седмица, махна с ръка Петър.

Звънците стихнаха, въздъхнахме.

Петре, майка ми написа, че леля ще дойде след седмица, изморено каза Ваня.

А пак няма да сме тук, каза Петър.

Това няма да реши проблема не можем цял живот да ги избягваме.
Ако дойдат през седмицата? Ако ни чакат пред вратата след работа? Какво леля ти, какво братовчед ти, всичко могат да измислят!

Абе Петър тъжно въздъхна. Кой ни накара тристаен да взимаме?

За да имаме голяма фамилия някой ден, напомни Ваня.

Трябва ни дете или две! отсече Петър.

Какво, аз да съм против? възрази Ваня. Направихме всички изследвания, знаеш. Не става

Стремежите и нервите са основното зло. Ту твоята роднина, ту моя и така се върти! Всичките ако бяха далеч някъде Може би щяхме да имаме успех!

Ваня не спори знае, че Петър е прав.

Още преди сватбата минаха скъпите прегледи съвместимост, наследствени болести, а и фертилност. Всичко беше чудесно. Но с жилището не стана веднага трябваше да работим и да пестим.

Петимата години пестене и къртовски труд и ето го апартаментът!

Старо строителство, вторичен пазар, ремонта си направихме сами, мебели от нищото. Но радост!

Още не бяхме отпразнували новото жилище, леля Пенка се появи с Косьо, а за по-сигурно със свекървата.

Място има, няма да се притеснявате! Не като едно време при мама в една стая

Удобно е! хареса леля Пенка. Вие с Косьо ми трябва отделна стая!

Холът не е за спане, отвърна Петър. Това е стая за почивка.

Аз няма да работя, засмя се лелята. Ваня, обясни на мъжа си сина ми хърка! А и гостите сте поканили, а няма маса още!

Не ви чакахме, смути се Ваня.

И хладилникът празен, подкрепи я Петър.

Добре, съгласи се лелята. Петре, тичай до магазина, а ти, Ванче, на кухнята!

Хайде бе! обади се свекървата. Така се посрещат гости!

Браво опита се Петър, но Ваня го извлече в друга стая.

Като освободи устата си, Петър каза:

Ваня, тук някой да не се е объркал? Ще ги изгоня до майка ти! Като са на гости, да се държат като гости! А това какво е?

Петре, тя е проста жена, от село Такъв обичай имат.

Познавам селяните никъде не се толерира такова нахалство!

Миличък, хайде да не се караме с мама и леля! После ще ми изядат нервите!
А и ти ще им станеш враг. Това ти трябва ли?

За мен няма значение ако ме третират така, лесно ще ги игнорирам! Да изчезнат даже, няма да ми пука!

Мили! Поне мен пожали! Ако сега изгоним леля Пенка, мама ще ме прокълне! А тя ми е единствената!

Това го успокои. Стисна зъби и тръгна към магазина.

Леля Пенка остана две седмици, вместо три дни. Петър до вечерта пиеше валериан.

Изпращането го отпразнувахме като за световно три дни михме апартамента.

После същата ситуация, но от другата страна.

Братле, само за малко съм тук обади се Димитър, прегръщайки го до изпукване на гръбнаците. Имам работа в града, после обратно!

Не можеш сам да свършиш тази работа? попита Петър.

Как сам? Имам семейство! Няма да ги оставя! Ако срещна нещо интересно, жена ми да ме контролира!

Затова доведе децата? Петър се изгаври.

На кого да ги оставя?! Димитър потупа по гърба. За тях градът е приключение! Хайде, да разтърсим този град като младини!

Димитре! изрева Светла. Я ще те такъв, че после няма да имаш какво да тръскаш!

Половин час по-късно Ваня вече беше с главоболие.

Децата вилнееха из апартамента, крещяха. Светла само крещеше не можеше другояче да общува.

Димитър кипеше за излизане, Светла още повече крещеше.

Петре, май ти си единственото дете на майка си, прошепна Ваня, натискайки възглавницата.

От страна на майка ми братовчед.

Как да го разкараш? мрънкаше Ваня.

И аз с удоволствие, сложи ръка на сърцето Петър, но майка ми после ще ме изяде!

Едва забравим за един гост, следва друг: леля Пенка с Косьо, Димитър с фамилията си, свекървата, тъщата. Редовна въртележка!

Постоянният стрес ни убиваше. Деца мисия невъзможна. А как?

Хайде да си сменим жилището? предложи Ваня.

За психиатрията ли? Скоро ще ни дадат адрес

Не, нашия тристаен за друг тристаен! Сменяме района, не казваме на никого! Може би ще се освободим!

Те ще разберат! Ще разпитат съседите Да, ще ни намерят!

А може да стигнем, поне едно дете да направим? попита с надежда Ваня.

Трябва не само да го направим, но и да го родим! Петър клати глава.

Така да се махнем тъжно Ваня. На гости при приятели поне?

Към Валери и Катя ли гледаш? Петър.

Ага, кима Ваня. Имаше стая свободна!

Там живее Тара, усмихва се Петър. Забрави ли?

По-добре с овчарка, отколкото с нашите роднини! Ваня се отпусна.

Чакай! извика Петър и хвана телефона.
Валерко, дай кучето!

О, приятелю! Вечен длъжник съм ти! Искаме с Катя на курорт, а Тара никой чужд не обича само вас признава! Ще ти донеса всичко храна, легло, играчки, купи! Парички ще ви дам!

Давай! радва се Петър.

Връща се сияещ като слънце:

Звънни на майка ти леля Пенка утре да идва! Аз ще пиша на братовчеда ми да идва през седмицата!

Сигурен ли си? пита Ваня.

Искаме ги! казва Петър добродушно. Ако не им харесва новият ни съквартирант проблемът е техен!

На Димитър и фамилията му им трябват само един джaф, за да си хванат хотел.

Леля Пенка се опита да остане…

Затворете това чудовище някъде! крие се зад Косьо.

Лельо Пенке, сериозно ли? усмихва се Петър. Четиридесет и пет кила мускули! Немска овчарка! Всяка врата ще разбие!

Защо ме гледа така? гласът ѝ трепери.

Чужди не обича, повдига рамене Ваня.

Махнете го! Не мога да живея тук с това животно!

Как да го махнем? Петър е възмутен. Това куче ни е като дете! Нямаме бебе, трябва някого да обичаме! А нея много я обичаме!

И никога няма да я върнем! добавя Ваня.

Двете майки звънят да питат защо не сме приели родата.

Никой не ги гонил, твърдим и на двете, сами си тръгват! Нека пак дойдат ще сме щастливи!

А кучето?

Мамо, нищо не отказваме!

Но и двете майки се отказаха от гостуванията

След месец, Тара се върна при Валери и Катя, но още е готова да дойде на повикване

Нямаше нужда Ваня чакаше близнаци.

Rate article
– Никой не ги гони, – отговаряхме и на едните, и на другите, – те сами някак си не искат да останат! Нека да идват! Ще се радваме! – Седни! Нас ни няма вкъщи! – изрече спокойно Петър. – Да, ама звънят! – Валя замръзна, надигната от дивана. – Нека, – каза Петър. – А ако е някой важен? Или по работа? – попита Валя. – Събота, дванадесет часа, – отбеляза Петър. – Ти не си канила никого, аз никого не очаквам! Извод? – Само ще погледна през шпионката! – прошепна Валя. – Седни! – в гласа му прозвуча стомана. – Нас ни няма вкъщи! Който и да е, да се връща! – А ти пък знаеш ли кой е? – попита Валя. – Предполагам и затова ти казвам да седнеш и да не обикаляш пред прозорците! – Ако е това, което си мисля, няма лесно да си тръгнат! – рече Валя и сви рамене. – Зависи колко време няма да им отворим, – спокойно отговори Петър. – Рано или късно ще си тръгнат. Няма да спят в стълбището. А ние с теб нямаме работа навън. Седни, вземи слушалките, телефона и гледай филм. – Петре, мама ми звъни, – каза Валя и показа екрана на телефона. – Значи зад вратата са леля ти с нейния бездарен син, – заключи Петър. – Откъде знаеш? – изуми се Валя. – Ако беше моя братовчед, – Петър произнесе „е“-то в „братовчед“ през зъби, – щеше да ми звъни моята майка! – Не разглеждаш други варианти? – попита Валя. – Ако са съседи, нямам желание да говоря с тях. Ако са приятели, щяха да звъннат два-три пъти и да си тръгнат. Или както нормалните хора – щяха първо предварително да питат дали може да дойдат! А не да звънят половин час! Само нашите досадни роднини могат да мъчат звънеца така нахално и безочливо! – Петре, леля ми е! – въздъхна Валя. – Мама ми писа. Пита къде се мотаем! Леля Наталия ще спи при нас няколко дни, има работа в града! – Пиши ѝ, че в града има хотели, – Петър се усмихна. – Петре! – укорително каза Валя. – Не мога това да ѝ пиша! – Знам, – Петър се замисли. – Пиши ѝ, че нас ни няма, живеем в хотел, защото пръскахме хлебарките вкъщи! – Точно! – Валя написа и изпрати съобщение. – Петре, тя иска да ѝ вземем два отделни номера – за нея и за Костадин! – изуми се Валя. – Пиши ѝ, че нямаме пари. И че сме в хостел с петнадесет чужденци в стаята, – Петър се усмихна на идеята си. – Мама пита кога се връщаме, – каза Валя. – Пиши ѝ след седмица, – отмахна Петър. Звъненето спря. Семейството въздъхна облекчено. – Петре, мама пише, че леля ще дойде пак след седмица, – каза изтощено Валя. – А нас – пак няма да ни има, – заключи Петър. – Но, Петре, това не е решение! Не можем да бягаме от тях цял живот! Ако дойдат в делничен ден? Или ни чакат след работа пред вратата? Нито леля ми, нито твоя братовчед са за подценяване! – Точно така, – поклони глава Петър. – И кой ни подлъга да купим тристаен? – За бъдещото ни голямо семейство, – припомни Валя. – Дете ни трябва! По-добре две! – каза сериозно Петър. – Аз съм „за“, – отвърна възмутено Валя. – Но ти знаеш, че трябва да се прегледаме! Не става! – Да махнем нервите и ще стане, – отсече Петър. – Нашите роднини ни съсипват нервите! Изгони ги някъде далеч – всичко ще се оправи! Валя не оспорваше. Знаеше, че Петър е прав. Когато се женели, минали скъпи прегледи за съвместимост и генетични проблеми. И фертилността била проверена – всичко супер! Но веднага след сватбата отложили темата „деца“, за да събират пари за апартамент. Пет години труд и икономии – купили голямо жилище! Вторичен пазар, ремонт, нови мебели – празник! Но току-що празнували нов дом, и на прага – лелята на Валя, с маминото подкрепление и синът ѝ. – Ей, тук място бол, не като ние с Вале – мъчихме се в една стая! – Удобно – одобри леля Наталия. – Ще ме сложите в стая, Костадин отделно! – В хола не се спи, – каза Петър. – Това е място за почивка! – Аз не работя тук, – разсмя се леля Наталия. – Валя, обясни на мъжа си, че синът ми хърка и ще ни е неудобно! А вече – ще сложите маса! – Не ви очаквахме, – смути се Валя. – И хладилникът е празен, – добави Петър. – Петре, скочи до магазина, Валя – тичай в кухнята! – заяви леля Наталия. – Как така приемате гости? – викна тъща̀та. – Знаете ли изобщо как да се държите? – Не е ли малко нахално… – избухна Петър. – Петре, жената е проста! От село! Така им е традиция! – Знам и селски хора, но никъде не е прието да си груб! Това си е чисто нахалство! – Мили, не се карай с мама и леля! После ще ми съсипят нервите! А ти ще им станеш враг, пък ще страдам! – Ни ми пука да съм им враг! Ако се държат така – мога никога да не ги виждам! – Петре! Помисли за мен! Ако изгоня леля Наталия, майка ми ще ме прокълне! А аз освен нея си нямам никого! И този довод подейства. Петър стисна зъби и отиде до магазина. Леля Наталия остана не три дни, а две седмици. Петър мина на валериан още на втория ден. Като си заминаха – празник, чистене с метла и парцал. Три дни чистиха! После ситуацията се повтори – този път от другата страна. – Братле, дойдох за малко – Димитър прегърна Петър до хрускане. – Имам работа, после си тръгваме! – А ти сам работа не можеш ли да свършиш? – попита Петър. – Ама аз имам семейство! Как да ги оставя сами в селото, а аз да потегля за града? Ако срещна приключения? – Затова доведе и децата, а? – Петър го тупна. – А с кого да ги оставя? – смя се Димитър. – Нека се забавляват! А сега като млади пак – да разтърсим града! – Димитре! – викна Светлана. – Ти мен ще ме разтърсиш! След час и половина деца крещяха, Светлана – още по-силно. Димитър се мяташе из града, Светлана пищеше. – Петре, ти си единствен син… – прошепна Валя. – Той е братовчед, – промърмори Петър. – Не ме интересува! Не може ли да го изгоним? – Искрено бих искал, – каза Петър, – ама после майка ми ще ми пробие мозъка! Единият гост си тръгва, другият идва. Леля Наталия все със „работа“ – синът ѝ на опашка. Кузен Димитър с несемейно летене – същото. Майките вечно оплакват децата си. Тъща̀та тормози зетя, свекървата – невястата. Постоянният стрес разклаща психиката, за деца и дума не може да става. Здравето – не върви, а как да стане? – Хайде да сменим апартамента? – предложи Валя. – За меки стаи? – усмихна се Петър. – Скоро ще ни снабдят! – Не, – усмихна се леко Валя. – Сменим апартамента с друг същия, в друг квартал! Ще се преместим и никому няма да кажем къде! – И пак ще ни намерят! – мрачно заключи Петър. – А може поне да ни стигне времето да направим дете? – надеждно попита Валя. – Трябва да го отгледаме също… Ще имаме оправдание! – клати глава Петър. – Или да се изнесем от апартамента! – въздъхна Валя. – Да се скрием у приятели? – Катя и Валери имат една стая! – припомни Петър. – Там е Тера – кучето им! – Валя се сети. – По-добре с куче, отколкото с роднините! – каза Валя. – Почакай! – хукна Петър към телефона. – Валери, дай кучето под наем! – О! Приятелю! Спасител си ми! Катя и аз на почивка, а Тера с никого не може освен с вас! – въодушеви се Валери. – Ще донеса храна, легло, играчки – плащам! – Донеси! – радостно каза Петър. Към Валя, сияещ: – Звънни на мама, нека леля идва утре! Аз на брата ми ще звънна за след седмица! – Сигурен си? – пита Валя. – С радост ги чакаме! Кой им е виновен, че нашият домашен любимец не им е по вкуса? Димитър и семейство избраха хотел само от едно „гав-гав“. Леля Наталия реши да се бори. – Скрийте звяра! – провъзглася тя, криейки се зад сина си. – Лельо Наталия, шегувате ли се? – усмихна се Петър. – Четиридесет и пет килограма чиста мускулатура! Немска овчарка – премества врати! – Защо ме гледа така? – трепереше лелята. – Не обича чужди хора, – вдигна рамене Валя. – Махнете я! Не мога в един дом с това животно! – Махнете, казвате? – учуди се Петър. – Тя ни е като дете! Ще я обичаме и няма да я отделим! – И никак няма да я оставим! – каза Валя. После звънят майките: „Защо не пускате свои хора?“ – Никой не ги гони, – пак казаха, – те сами не искат! Нека идват – ще им се радваме! – А кучето? – Нали никому не отказваме! И майките престанаха да налитат на гости. След месец Тера се прибра при стопаните си, готова отново да се върне. Не се наложи – Валя чакаше близнаци.