Е, честно казано, тате, така посрещане никой не е имал! И за какво ти беше нужен този санаториум, като у дома е истински ол инклузив!
Когато Младен ѝ подаде ключовете от своя апартамент, Кремена усети, че Бастилията е превзета. Никой Леонардо ди Каприо не е чакал с такава страст Оскар, както Кремена своя Младен, при това с лично кътче под слънцето.
Изтощена, на трийсет и пет, тя все по-често хвърляше състрадателни погледи към уличните котки и витрините на Всичко за ръкоделие.
А той самотен, похарчил младостта си по кариерни стремежи, здравословни мезета, спортна залата и други безумия от сорта търси себе си, и освен това без деца.
Кремена мечтаеше за този подарък още от двайсетте си години, и някъде там горе, явно бяха разбрали, че тя не се шегува.
Имам последната командировка за годината, после съм изцяло твой, каза Младен, подавайки заветния ключ. Само да не се стреснеш от моето леговище. Обикновено се прибирам само за да спя, каза той и отлетя през половин Европа за уикенда.
Кремена хвана четката за зъби, кремчето и тръгна да види за какво точно става дума. Проблемите започнаха още от вратата. Младен беше предупредил, че ключалката понякога засича, но тя не очакваше такова нещо.
Четирийсет минути Кремена вдигаше щурм: буташе, дърпаше, връткаше ключа докрай, опитваше с финес да го мушка на полузъб, ала вратата не искаше да се отвори пред новата обитателка.
Тогава Кремена започна да упражнява психически натиск, както я бяха учили съучениците зад гаражите навремето. На шума се отвори съседската врата.
Какво правите, та натискате чужда врата? озова се притеснен женски глас насреща.
Не бутам, имам ключове! промърмори Кремена, ядосано забърсвайки потта от челото си.
А Вие, коя сте? Не съм Ви виждала досега, продължи да я разпитва съседката.
Аз съм му приятелката! възкликна Кремена и се обръща гордо към вратата, а отсреща й надникна само тясна цепка.
Вие? с искрена изненада жената.
Да, аз. Проблем ли има?
Не, никакъв. Просто той никога никого не е водил тук (Кремена още повече заобича Младен), а изведнъж такава
Такава каква? Кремена не разбра.
Нищо, не е моя работа. Извинете, затвори жената.
Познавайки, че тук битката е или тя, или нищо, Кремена натисна ключа толкова решително, че едва не отнесе половин каса. Вратата се отвори.
Вътрешният свят на Младен се разкри пред очите й, и родна студ ни обви душата на Кремена. Самотникът бе живял аскетично, но това беше истинска килия.
Горкият, сърцето ти отдавна е забравило какво е уют, а може би никога не го е знаело, изпусна Кремена като оглеждаше скромния дом, който щеше често да посещава.
От друга страна, тя бе доволна. Съседката не беше излъгала: женска ръка явно не бе допирала до тези стени, под, кухня и сиви прозорци. Кремена бе първата.
Не можейки да се сдържа, тя обу обувки и изтича до най-близкия магазин за красива перде и килимче за баня, а и прихватки и кухненски кърпи.
В магазина я обзе пристъп: към килимчето и пердето прибави ароматизатори, сапун ръчна изработка, контейнерчета за козметика.
Да добавиш малки неща в чужд дом не е нахалство, утешаваше се тя, докато закачаше второ кошче към пазарската количка.
Ключалката вече не оказваше съпротивление всъщност, дори престана да функционира като хората, приличаше на хокейна врата без маска.
Кремена, осъзнавайки каша, до среднощ се мъчи с кухненски ножове да изкърти стария замък, а на заранта литна да купи нов. Ножовете също вече трябваше да се сменят. После и вилици, лъжици, покривка, дъски, поставки за горещо А след това пердето!
В неделя по обяд Младен позвъни, че командировката ще се проточи още два дни.
Ще се радвам, ако внесеш малко топлина и уют в моя дом, усмихваше се той по телефона, а Кремена призна, че е преподредила неща в интериора.
Между другото, уютът се нанасяше вече с камион и се разпределяше по план. Толкова години го беше трупала в себе си, сега, когато й развързаха ръцете, тя не можеше да спре.
Когато Младен се върна, от стария апартамент бе останал само един паяк при вентилацията. Кремена искаше да го изгони, но като видя очарованите от метаморфозата осем очи, реши да го остави като символ на уважение към чуждото имущество.
Жилището вече приличаше на такова, в което Младен осем години е бил щастливо женен, после разочарован, после пак щастлив напук на всичко.
Кремена не само се погрижи за апартамента, а и направи така, че целият вход разбра за новата господарка и към кого да се обръщат. Ако и да няма халка още, това е чисто технически въпрос.
Съседите първоначално гледаха подозрително, после просто вдигаха рамена: Ваше дело, как кажете! Ние нямаме възражения.
***
В деня на завръщането Кремена сготви истинска домашна вечеря, сложи стегнати бедра в разкошна и закачлива опаковка, намести благовония по ъглите и после притъмни новото осветление, за да чака.
Младен закъсняваше. Когато Кремена усети, че роклята болезнено я убива точно там, където половин година бе клякала в залата, ключ се завъртя в ключалката.
Нов е, просто бутни, не е заключено! провикна се Кремена малко нервно, но съблазнително. Не се страхуваше от упреци толкова добре бе работила по апартамента, че щяха да й простят всичко.
В мига, когато вратата се отвори, Кремена получи внезапен SMS от Младен: Къде си? Вкъщи съм. Гледам, всичко си е както преди. Приятелите ми ме плашиха, че ще напълниш дома с козметика.
Но тя прочете съобщението по-късно. А сега влязоха пет непознати: двама млади мъже, две ученички и един почтен старец, който, щом видя Кремена, се изправи и приглади посивялата коса за добре дошли.
Е, какво е това посрещане, тате! За какво ти е санаториумът, като тук е пълен ол инклузив? изцепи се единият млад мъж, мигом получи леко потупване от своята, вероятно съпруга, за любопитството си.
Кремена стоеше замръзнала с две чаши, не можеше да помръдне. Искаше да извика, но не можеше да излезе от ступора.
Паякът зарадвано захихика някъде в ъгъла.
Извинете, Вие коя сте? писна тя.
Собственика на този партер, а Вие май сте от поликлиниката, да превържете тук? Но аз казах, че се справям, отвърна старецът, като погледна сестринския престилка на Кремена.
Ммм, така ли, Атанас Михайлов, тук направо уют цари, надникна зад Кремена жената на младия мъж. Съвсем друго е, че преди беше като склеп. А Вие как се казвате, госпожице? Не е ли старичък наш Атанас Михайлов за Вас? Макар, разбира се, функционален, със свой дом
К-Кремена
Така ли! Егати избора, Атанас Михайлов, злато!
По очите на дядото личеше, че и той приема ситуацията за успешен ход.
А къде е Младен? прошепна Кремена и на втора глътка изпи двете чаши.
Аз съм Младен! радостно вдигна ръка момченце на осем.
Чакай сега, имаш време да станеш Младен, майка му го помете за ръката и прати децата и мъжа си обратно в колата.
И-и-звинете, като че ли сбърках апартамента, с мъка се съвзе Кремена, припомняйки си борбата с ключалката. Това да не е Лалова, осемнадесети вход, апартамент двадесет и шест?
Не, това е Липова, осемнадесети, потри ръце старецът, готов да разгъва подаръка си.
Аха, драматично въздъхна Кремена, обърках. Влезте, настанете се, но аз трябва да позвъня.
Хвана телефона и се скри в банята като се забарикадира с кърпа. Там прочете SMS-а от Младен.
Младене, ей сега ще дойда, в магазина се забавих, изпрати Кремена обратно.
Добре, чакам те. Ако можеш, донеси и една бутилка червено, глътна гласово съобщение Младен.
Червено тя щеше да носи, но направо вътре в себе си. Взе килимчето под мишница, свали пердето, после дочака непознатите да отидат в кухнята и тихо излезе от банята.
Събра нещата набързо в пакет и изскочи.
***
Ще разкажа, ама по-късно, каза Кремена, когато Младен й отвори.
Като в мъгла мина покрай него, без да погледне. Най-напред в банята върна пердето, разстла килима, сетне се метна на дивана и заспа до сутринта, докато стресът и червеното се бяха изпарили.
Когато се събуди, непознатият мъж стоеше пред нея и чакаше обяснения.
Простете, кой е този адрес?..
Бузова, осемнадесет Това тук е моят дом, Кремена. Младен се усмихна с онази излишна увереност, която идва, когато човек най-накрая намери не само правилния адрес, ами и правилния човек. Няма други входове, няма санаториуми, няма баби с ключове. Само ние и един паяк герой. А ти, той кимна към пакета с пердето и килимчето, докара цялата къща.
Кремена се засмя, гласът ѝ лек и лекуван от абсурдното приключение. Остави пакета, хвана Младен за ръка и за първи път домът мириса на двама души на малко неудобство, няколко грешки, но и на първата истинска домашна вечеря за двама.
Ти няма нужда да парижиш Бастилията само завърти ключа там, където си нужен, прошепна тя.
А Младен се наведе, целуна я по челото и каза:
У дома си, Кремена.
И това беше началото на всичко, което вече никога не можеше да бъде объркано нито адресът, нито пердетата, нито любовта.






