Бившият ми съпруг обещава на сина ни апартамент, но иска отново да се оженя за него
На шестдесет съм и живея в Пловдив. Никога не бих си помислил, че след всичко, което съм преживял, след двадесет години пълно спокойствие и мълчание, миналото ще се върне толкова безсрамно и цинично в живота ми. И най-болезненото е, че този, който го върна, не е някой друг, а собственият ми син.
Някога, на младите си двадесет и пет, бях безкрайно влюбен. Красимир висок, чаровен, жизнерадостен ми се струваше като сбъдната мечта. Скоро се оженихме, а след година се роди синът ни Борислав. Първите години бяха като приказка. Живеехме в малък апартамент, мечтаехме заедно, правехме планове. Аз работех като учител, а той като инженер. Изглеждаше, че нищо не може да разруши щастието ни.
Но с времето Красимир започна да се променя. Все по-често закъсняваше, лъжеше и се дистанцираше. Опитах се да не вярвам на слуховете, игнорирах късното му прибиране, непознатата миризма на парфюм. В крайна сметка всичко стана ясно: изневеряваше ми. И то не само веднъж. Познати, съседи, дори роднини всички знаеха. А аз опитах се да спася семейството. За Борислав. Държах се прекалено дълго, надявах се, че ще опомни се. Но една нощ, когато се събудих и разбрах, че не се е върнал, осъзнах: вече няма смисъл.
Събрах дребните ни, взех петгодишния Борислав за ръка и се преместих при майка ми. Красимир дори не опита да ни спре. След месец отиде в чужбина уж за работа. Скоро намери друга жена и изглежда ни изтри от живота си. Нито писмо, нито обаждане. Пълно безразличие. А аз останах сам. Майка ми почина, после и баща ми. Борислав и аз преминахме през всичко заедно училище, занимания, болести, радости, матури. Работех на три работни# harness-test
test harness repo






