Чуждо дете в моя къща: – Вашият съпруг е баща на моето дете. С такива думи към спокойно обядващата Кристина се приближава непозната жена. Без да се колебае, тя сяда срещу нея и чака някаква реакция. – На колко години е вашето дете? – Кристина пита невъзмутимо, сякаш това е нещо съвсем обичайно. – Осем – сдържано отговаря Марина. Не такава реакция очакваше! Къде са възмущението, обвиненията, презрението? – Прекрасно – Кристина леко се усмихва и се връща към любимия си черешов сладкиш, който сервират само в тази софийска сладкарница. – Ние сме женени от три години, така че всичко ПРЕДИ мен не ме интересува. Само един въпрос – Артур знае ли? – Не знае – отбива Марина. – Но няма значение! Ще подам за издръжка! Ще плаща, ясно? – Ще плаща, разбира се – съгласява се Кристина. – Моят мъж много обича деца. Ако беше знаел по-рано, щеше да се грижи за сина ви. Как се казва? – Георги – автоматично отговаря Марина и се намръщва. – Все едно ли ти е, че мъжът ти има дете от друга жена? – Казах вече – миналото няма значение за мен, – усмихва се още по-меко Кристина. – Знаех, че не се омъжвам за невинен ученик. Мъж на тридесет има своята история. Важното е, че сега аз съм единствената. – Добре, ще се видим в съда. Гответе се да се разделите с пари, ще искам всичко, което се полага на сина ми по закон. Марина бързо си тръгва, оставяйки след себе си силен парфюм. Кристина едва се сдържа да не се намръщи от аромата, сякаш Марина е изляла цял флакон върху себе си. – Пробвай – казва философски Кристина, дояждайки последното парче сладкиш. – Ще видим дали ще ти хареса да разбереш, че официалната заплата на Артур е само 1200 лева? Бизнесът е на майка му… А тя е болна, за нея сега се грижи. Ще вземеш стотинки. Дори на нея й стана жал за нищо неподозиращото дете. Може би трябва да ги посети. Да види как живеят. И може би да се договорят за прилична сума за детето. Разбира се, ако Георги наистина е синът на Артур. Защото тя познава такива… ********************** ДНК теста направиха бързо – парите решават всичко. Резултатът бе ясен – Георги наистина е син на Артур. Момчето изглеждаше прекалено тихо и притеснено. Нормално дете на осем не може час и половина да стои мирно, без да се развика, без да поиска телевизия, да тича или да пошуми. Нищо подобно – той седеше, втренчен в една точка. Странно. Кристина още повече се убеди, че трябва да ги посети. Домът е в хубав квартал на София. На входа – портиер. Двустаен апартамент, нов ремонт… Кристина без да иска забеляза тези неща и не разбираше – как жена, която живее така, може да се оплаква от липса на пари? – Съдът е след седмица – Марина недоволно я пуска вътре. – Там щяхме да говорим. – Исках да се запозная по-добре с Георги. Артур държи да бъде част от живота му. Може би ще го вземаме през уикендите, когато свикне с него. – Никога! – изсъсква Марина. – Съдът ще реши, – невъзмутимо отвръща Кристина. – Той е баща, има право. А и не виждам играчки… – Нямам пари за такива глупости – изрича Марина, – едва му купувам дрехи, за играчки и дума не става. – Наистина? – Кристина хвърля поглед към скъпата дизайнерска чанта на масата, марковите дрехи по дивана и козметиката до огледалото. – Пари нямате? – Млада съм, искам да си уредя живота – през зъби казва Марина. Не й хареса интонацията на Кристина. – И това не е ваша работа! – А с кого го оставятe, докато ходите по срещи? – не отстъпва Кристина, вече разбирайки защо момчето е сякаш в сянка. – Не е малък, сам се гледа. Друго? – Ще поискам съдът да изиска отчет за всяка стотинка – казва Кристина, вече без желание да стои в този дом. Видяното я ужасяваше – как може майка да се държи така с детето си! – Боя се, че решението на съда няма да ви хареса… ********************** – …съдът постановява: Иска на Марина Иванова Липова се удовлетворява частично. Признава, че Артур Иванов Малинов е баща на Георги Маринов Липов. Задължава се службата по гражданско състояние да нанесе съответните промени в акта за раждане. Искът за издръжка е ОТХВЪРЛЕН. Срещният иск на Артур Иванов Малинов за определяне местоживеенето на детето се УДОВЛЕТВОРЯВА… Кристина се усмихна. Успя — Георги ще живее при тях. Може и да я осъдят, че е отнела дете от майка му, но това бе най-доброто решение. Всички съседи твърдяха, че Марина няма нужда от сина си, че му крещи, вдига му ръка дори пред свидетели. Детският психолог също препоръча Георги да не се отглежда при майка си. Учителите и възпитателите също. Сега Георги ще има собствена стая, купчина играчки, компютър… и най-важното – обичта на родители, която досега не е усещал, защото Артур и Кристина обикнаха това прекрасно момче от сърце…

Чуждо дете

Вашият съпруг е баща на детето ми.

С тези думи към спокойно обядващата Яна се приближи непозната жена. Без да се церемони, дамата се настани срещу нея и зачака някаква реакция след казаното.

На колко е вашето дете? попита напълно хладнокръвно Яна, сякаш й се случваше всеки ден да чува подобни неща и отдавна вече не й правеха впечатление.

На осем, изсумтя недоволно Маргарита. Очевидно не такава реакция очакваше нямаше възмущение, няма обвинения във лъжа, дори доза презрение не се появи.

Прекрасно, Яна едва забележимо се усмихна и си отряза още една хапка от чудесния шипков пай, който правеха единствено в това кафене на Иван Вазов в Стара Загора. Женени сме само от три години, така че всичко случило се преди мен не ме интересува. Единствено бих попитала Лъчезар знае ли?

Не, изрече раздразнено жената, като се облегна на стола. Но това няма никакво значение! Ще заведа дело за издръжка! Той ще плаща, ясно ли е?

Както кажете, разбира се, ще плаща каза Яна спокойно. Моят мъж обожава децата, така че ако беше разбрал по-рано, със сигурност щеше да участва в живота на вашия син. Между другото, как се казва?

Радослав, изрече Маргарита автоматично и се намръщи. Не ви ли е грижа, че мъжът ви има дете извън брака?

Както казах, не ме интересува нищо преди нашата сватба, отговори Яна с мека усмивка. Честно казано, знаех, че се омъжвам не за момченце, а за зрял мъж на тридесет години напълно нормално е преди мен да е имал връзки. Това не ме засяга. Важното за мен е, че сега съм единствена.

Добре, ще се видим в съда. Подгответе се да се бъркате дълбоко, ще искам всичко, което по закон се полага на сина ми!

Маргарита си тръгна, оставяйки след себе си тежък аромат на евтин парфюм, от който на Яна й идваше да се намръщи, сякаш жената бе изляла половин шише върху себе си.

Посмело де! рече си Яна наум, дояждайки последната троха пай. Да видим как ще ти се стори новината, че официалната заплата на Лъчезар е само хиляда лева? Всичките му фирми са на името на баща му А и гледа болната си майка, за която се грижи ден и нощ. Едва ли някакви сериозни пари ще видиш.

Дори й стана жал за детето, което не беше виновно в нищо. Дали да не ги посети веднъж, да провери как живеят всъщност? Може би могат да се разберат за прилична сума месечно за детето.

Но това, разбира се, ако Радослав наистина се окаже син на Лъчезар Яна имаше опит с подобни истории.

*********************

ДНК-тестът беше готов изненадващо бързо когато имаш средства, нещата се подреждат сякаш с едно щракване на пръстите. Резултатът беше ясен Радослав е син на Лъчезар.

А самото момче Яна намери твърде притихнало. Не може осемгодишно хлапе час и половина, докато се попълват документи и се чакат медицински процедури, да стои мълчаливо, застинало на едно място! Не поиска да му пуснат детско, не тичаше из чакалнята, не шумеше Просто не приличаше на нито едно дете на неговата възраст.

Това й се стори тревожно. Яна още по-силно реши, че трябва лично да посети новопоявилия се роднина.

Апартаментът беше в хубав квартал в Пловдив, входът пазеше възрастна портиерка, жилището двустаен, луксозно ремонтиран. Всичко беше наред

Яна по навик си отбелязваше такива неща и не разбираше как жена, която живее в такива условия, се оплаква от липса на средства.

Съдът е след седмица, изрече не особено дружелюбно Маргарита, впускайки неканената гостенка вътре. Можеше там да си говорим.

Исках да се запозная с Радослав. Лъчезар е решен да участва активно в живота на сина си, може би ще го взема през уикендите, когато детето свикне с него.

Че кой ще му позволи! разсърдено извика Маргарита.

Съдът, спокойно отвърна Яна. Баща му е, има право на това. Странно, не виждам никакви играчки

Глупости, нямам излишни пари за това! троснато каза жената. Едва му стигат парите за дрехи, за какви играчки изобщо говорим?

Така ли? Яна погледна със съчувствие към лъскавата чанта на Капско, метната небрежно на масата, марковите дрехи, разхвърляни по канапето и модерната козметика край огледалото. Пари не ви достигат?

Още съм млада и искам да създам семейство! процеди през зъби Маргарита. Дразнеше я поведението на гостенката. Не е ваша работа!

А детето с кого оставяте, когато излизате по срещи? Яна вече разбираше защо Радослав й се стори толкова свит и унил.

Не е малък, сам си стои. Това ли са всички въпроси? Ако да ще се видим в съда!

Ще настоявам за отчет на всяка стотинка, която се дава месечно за детето, Яна вече нямаше желание да стои повече в този дом. Беше невероятно да вижда такава жестокост от собствената майка към кръвта си! Боя се, че решението на съда ще ви изненада

**********************

съдът постанови: иска на Липова Маргарита Георгиева се уважава частично. Признава се, че Малинов Лъчезар Иванов е баща на Липов Радослав Георгиев, задължава се съответните органи да впишат промяна в акта за раждане. В иска за издръжка на малолетния Липов Радослав Георгиев се ОТКАЗВА. Насрещният иск на Малинов Лъчезар Иванов за определяне на мястото на живот на детето е уважен

Яна се усмихна със скрита гордост, знаейки, че е постъпила правилно Радослав вече ще живее с тях. Може би някой ще я осъди, че е отнела дете от родната му майка, но това беше единственото вярно решение. Съседите на Маргарита единодушно твърдяха, че тя нехае напълно за сина си, ругае го без причина, дори го удря пред свидетели. Детският психолог също потвърди, че е наложително детето да бъде изведено от тази среда. За същото потвърдиха и учителите, и бившите възпитатели.

Вече Радослав щеше да има своя собствена просторна стая, много играчки, компютър Но най-важното топлината и обичта на истинско семейство, която винаги му е липсвала. Защото Лъчезар и Яна наистина обикнаха това прекрасно дете от цялото си сърцеВечерта, когато затвориха вратата на дома си, Яна усети, че напрежението от последните седмици я напуска. Радослав пристъпи плахо навътре и застина в антрето, прегръщайки раницата си. Лъчезар се наведе и му подаде ръка, а Яна ги наблюдаваше с изпълнени със сълзи очи.

Ела, ще ти покажа стаята ти промълви баща му. След миг тримата влязоха в слънчевата детска, отрупана с играчки и книги, а на възглавницата стоеше плюшено мече.

Радослав колебливо се приближи, взе мечето и го притисна до себе си. В този миг усмивка разцепи лицето му, толкова чиста и щастлива, че Яна почувства как нещо се разтапя в гърдите ѝ. Лъчезар го прегърна и каза тихо:

Вече никога няма да си сам, обещавам.

Момчето кимна, а после вдигна глава към новата си майка и направи няколко предпазливи крачки към нея. Яна се наведе, почувства ръчичките му около врата си и чу една тиха дума, която стопли цялата къща:

Мамо

Сълзите ѝ вече се стичаха по бузите, но този път бяха сълзи от облекчение и надежда.

В онзи момент Яна знаеше, че са направили най-правилното нещо. Чуждото дете вече беше тяхно не само по документи, а в сърцето. И там, в топлината на новото семейство, Радослав най-сетне откри мястото, на което му се принадлежеше.

Rate article
Чуждо дете в моя къща: – Вашият съпруг е баща на моето дете. С такива думи към спокойно обядващата Кристина се приближава непозната жена. Без да се колебае, тя сяда срещу нея и чака някаква реакция. – На колко години е вашето дете? – Кристина пита невъзмутимо, сякаш това е нещо съвсем обичайно. – Осем – сдържано отговаря Марина. Не такава реакция очакваше! Къде са възмущението, обвиненията, презрението? – Прекрасно – Кристина леко се усмихва и се връща към любимия си черешов сладкиш, който сервират само в тази софийска сладкарница. – Ние сме женени от три години, така че всичко ПРЕДИ мен не ме интересува. Само един въпрос – Артур знае ли? – Не знае – отбива Марина. – Но няма значение! Ще подам за издръжка! Ще плаща, ясно? – Ще плаща, разбира се – съгласява се Кристина. – Моят мъж много обича деца. Ако беше знаел по-рано, щеше да се грижи за сина ви. Как се казва? – Георги – автоматично отговаря Марина и се намръщва. – Все едно ли ти е, че мъжът ти има дете от друга жена? – Казах вече – миналото няма значение за мен, – усмихва се още по-меко Кристина. – Знаех, че не се омъжвам за невинен ученик. Мъж на тридесет има своята история. Важното е, че сега аз съм единствената. – Добре, ще се видим в съда. Гответе се да се разделите с пари, ще искам всичко, което се полага на сина ми по закон. Марина бързо си тръгва, оставяйки след себе си силен парфюм. Кристина едва се сдържа да не се намръщи от аромата, сякаш Марина е изляла цял флакон върху себе си. – Пробвай – казва философски Кристина, дояждайки последното парче сладкиш. – Ще видим дали ще ти хареса да разбереш, че официалната заплата на Артур е само 1200 лева? Бизнесът е на майка му… А тя е болна, за нея сега се грижи. Ще вземеш стотинки. Дори на нея й стана жал за нищо неподозиращото дете. Може би трябва да ги посети. Да види как живеят. И може би да се договорят за прилична сума за детето. Разбира се, ако Георги наистина е синът на Артур. Защото тя познава такива… ********************** ДНК теста направиха бързо – парите решават всичко. Резултатът бе ясен – Георги наистина е син на Артур. Момчето изглеждаше прекалено тихо и притеснено. Нормално дете на осем не може час и половина да стои мирно, без да се развика, без да поиска телевизия, да тича или да пошуми. Нищо подобно – той седеше, втренчен в една точка. Странно. Кристина още повече се убеди, че трябва да ги посети. Домът е в хубав квартал на София. На входа – портиер. Двустаен апартамент, нов ремонт… Кристина без да иска забеляза тези неща и не разбираше – как жена, която живее така, може да се оплаква от липса на пари? – Съдът е след седмица – Марина недоволно я пуска вътре. – Там щяхме да говорим. – Исках да се запозная по-добре с Георги. Артур държи да бъде част от живота му. Може би ще го вземаме през уикендите, когато свикне с него. – Никога! – изсъсква Марина. – Съдът ще реши, – невъзмутимо отвръща Кристина. – Той е баща, има право. А и не виждам играчки… – Нямам пари за такива глупости – изрича Марина, – едва му купувам дрехи, за играчки и дума не става. – Наистина? – Кристина хвърля поглед към скъпата дизайнерска чанта на масата, марковите дрехи по дивана и козметиката до огледалото. – Пари нямате? – Млада съм, искам да си уредя живота – през зъби казва Марина. Не й хареса интонацията на Кристина. – И това не е ваша работа! – А с кого го оставятe, докато ходите по срещи? – не отстъпва Кристина, вече разбирайки защо момчето е сякаш в сянка. – Не е малък, сам се гледа. Друго? – Ще поискам съдът да изиска отчет за всяка стотинка – казва Кристина, вече без желание да стои в този дом. Видяното я ужасяваше – как може майка да се държи така с детето си! – Боя се, че решението на съда няма да ви хареса… ********************** – …съдът постановява: Иска на Марина Иванова Липова се удовлетворява частично. Признава, че Артур Иванов Малинов е баща на Георги Маринов Липов. Задължава се службата по гражданско състояние да нанесе съответните промени в акта за раждане. Искът за издръжка е ОТХВЪРЛЕН. Срещният иск на Артур Иванов Малинов за определяне местоживеенето на детето се УДОВЛЕТВОРЯВА… Кристина се усмихна. Успя — Георги ще живее при тях. Може и да я осъдят, че е отнела дете от майка му, но това бе най-доброто решение. Всички съседи твърдяха, че Марина няма нужда от сина си, че му крещи, вдига му ръка дори пред свидетели. Детският психолог също препоръча Георги да не се отглежда при майка си. Учителите и възпитателите също. Сега Георги ще има собствена стая, купчина играчки, компютър… и най-важното – обичта на родители, която досега не е усещал, защото Артур и Кристина обикнаха това прекрасно момче от сърце…