БАБА ДУСЯ – АНГЕЛЪТ-ПАЗИТЕЛ НА ЛЕНА Лена не помнеше родителите си. Баща ѝ изоставил майка ѝ, когато била бременна, и повече нищо не се знаеше за него. Майка ѝ починала, когато Лена била на една годинка – внезапно развила онкологично заболяване и угаснала като свещица. Лена беше отгледана от баба Дуся, майката на майка ѝ. Мъжът на баба Дуся си бил отишъл още в младостта ѝ, и цял живот тя го посветила на дъщеря си и внучката си. Още от първия ден Лена и баба ѝ изградили силна духовна връзка. Баба Дуся веднага знаела от какво има нужда Ленчето и между тях винаги имало разбирателство. Баба Дуся беше обичана от всички – и съседи, и учители в училище. На родителските срещи често идваше с кошница с домашни милинки – не върви да са гладни хората, след работа, изморени… Никога не е злословила, не е клюкарствала, към нея често се обръщаха за съвет. Лена беше щастлива, че си има такава баба. В личния живот на Лена обаче не ѝ вървеше. Училище, университет, работа – вечно напред- назад, все нещо трябва да направи. Имала приятели, но все не били „онези“. Баба Дуся се притесняваше. – Що така, Ленче, все мома ти ходиш, нима няма свестно момче за тебе? Я каква хубавица и умница си ми! Лена се шегуваше, но вътрешно усещаше, че е време да създаде семейство – на 30 вече. Баба Дуся си отиде неочаквано – просто не се събуди, сърцето ѝ спря насън. Лена беше не на себе си, не можеше да повярва на случилото се. Ходеше на работа, по магазините, но вършеше всичко на автопилот. Вкъщи я чакаше само котката Муся. Лена се чувстваше много сама. Веднъж, докато пътуваше в влака с книга в ръка, срещу нея седна мъж на около 40, добре изглеждащ и чисто облечен. Заговориха за книги, а Лена можеше да говори за това с часове. Почувства се като във филм. Алексей, така се казваше той, я покани в кафене наблизо. Лена с радост прие. От този ден започнаха романтични срещи. Всеки ден си пишеха и се чуваха, а се виждаха по-рядко, понеже Алексей беше често „зает“. За него Лена знаеше малко – избягваше теми за миналото, семейството и работата си, но това не я тревожеше – за пръв път се чувстваше щастлива с мъж. Един ден Алексей я покани на ресторант и намекна, че ще е специален ден. Лена разбра, че ще ѝ предложи брак. Беше на седмото небе. Най-накрая щеше да има съпруг, деца, семейство. Ех, само баба да бе жива да я види така… Лена мислеше с какво да облече за събитието. Пазаруваше по интернет, разглеждаше дрехи, но заспа, докато търсеше. Сънува – влиза баба ѝ в стаята, в любимата си рокля, сяда на дивана и милва Ленa по главата. – Ба, нали те няма вече, как се появи? – питаше я Лена. – Ех, Ленче, не съм си тръгвала, все си съм тук, гледам те и чувам, а ти – мене не виждаш. Внимавай, не се виждай с този човек, лош е, послушай баба си… – Изрече и изчезна. Лена се събуди объркана. Усещаше тревога. Защо баба ѝ казва, че Алексей е лош, като не го познава? Осъзна, че е било само сън, но какво ако… Как би могла баба ѝ да знае? Дойде „големият ден“, Лена още беше неспокойна, вместо нов тоалет отиде с възможно най-обикновена рокля. Вечерта Алексей се държеше сърдечно и в края – падна на коляно с пръстен. Внезапно на Лена ѝ прилоша и през прозореца видя баба си. Разбра, че това е знак. – Извинявай, Алексей, не мога – прошепна тя. – Как така, какво не е наред? – настоя той. – Просто винаги слушам баба си… – отвърна Лена и избяга от ресторанта. Той я догони, започна да я тресе и да вика: „Ах, така ли! Не искаш, значи? Стой си с котката – на никого не си нужна! Дърта кукувица!“ После изчезна. Лена беше в шок. На другия ден отиде при съученика си Андрей – вече началник в полицията, и го помоли да провери Алексей. След ден той се обади: „Не си зарадвана… Твоят Алексей е измамник. Така излъгал много жени – оженва се, те прехвърлят имот, теглят кредит за „бизнеса“ му и после ги изритва от собствените им домове. Осъждан е вече няколко пъти. Късметлийка си, че излезе навреме.“ Лена не можеше да повярва – откъде баба ѝ можеше да знае, че той е лош човек? Чудо… Благодаря ти, бабо, че ме спаси. Лена си купи продукти и котешка храна за Муся, и тръгна към вкъщи бодра – вече знаеше, че не е сама. Баба винаги ще бъде до нея. Казват, че душите на близките ни ни пазят и стават наши ангели-хранители – да ни защитят от зло… Хубаво е да вярваш, че е истина…

БАБА АНГЕЛ-ЗАКРИЛНИК

Родителите на Ралица не ги помнеше. Баща ѝ изоставил майка ѝ, докато е била бременна, и оттогава никой нищо не чул за него. Майка ѝ почина, когато Ралица беше още бебе на една годинка. Изведнъж ѝ откриха тежка болест и тя изгасна като пламък на свещ.

Отгледа я баба Гана, майката на майка ѝ. Дядото на Ралица починал рано, и баба Гана посвети целия си живот на дъщеря си и внучката. Още от първите дни между Ралица и баба ѝ се изгради особена и силна връзка. Баба усещаше от раз какво иска малката и винаги се разбираха чудесно.

Баба Гана беше уважавана и обичана от всички наоколо от съседите до учителите в училището. Когато имаше родителски срещи, често носеше кошница с домашни баници Не е редно да седи човек гладен, всички сте уморени след работа”, казваше тя. Не клюкарстваше, не злословеше и често хората я търсеха за съвет. Ралица беше щастлива, че има такава баба.

Личният живот на Ралица обаче не се нареждаше. Училище, университет, работа все препускаше нанякъде, все имаше нещо за вършене. Имало е и младежи покрай нея, но все нещо не се получаваше. Баба Гана се тревожеше за нея.

Ех, Ралче, нима няма вече свястно момче? Такава хубавица си, умна, добра. Кога ще се задомиш?

Ралица се засмиваше, но в душата ѝ растеше мисълта, че вече е време да създаде семейство тридесет години не са малко.

Замина си баба Гана неочаквано. Просто една сутрин не се събуди сърцето ѝ е спряло насън. Ралица не можеше да повярва, че е останала сама. Ходеше като в просъница на работа, до магазина, но всичко като на автопилот. В дома я чакаше само котката ѝ Писана. Усещаше се безкрайно самотна.

Веднъж пътуваше с влака и четеше книга. Срещу нея седна мъж на около четиридесетина години, добре облечен и с приятна външност. Загледа я, но това някак ѝ хареса. Заговориха се за книги тук Ралица можеше с часове да обсъжда. Тъкмо като по български филм”, помисли си тя. Дойде време да слиза, а не ѝ се прибираше. Тогава Петър, така се казваше мъжът, я покани на кафе. Ралица с радост прие.

Оттогава започнаха една въртележка всеки ден си пишеха или говореха по телефона, макар да се виждаха по-рядко, защото Петър често бил зает с работа. Почти нищо не знаеше за него не обичаше да говори за миналото, семейството или работата си. Но това изобщо не я притесняваше, защото за първи път се чувстваше истински щастлива с мъж.

Един ден Петър я покани в ресторант и намекна, че ще бъде специална вечер. Ралица усети, че ще ѝ предложи брак. Беше на седмото небе най-сетне ще има мъж, деца, семейство, както всички около нея. Само за баба ѝ ѝ беше жал, че не доживя този момент.

Вечерта, легнала на дивана, мислеше с какво да отиде все пак ще е важно събитие. Гледаше дрехи в интернет, избираше тоалет през телефона, докато неусетно заспа.

И насън видя баба си влиза в стаята с любимата си престилка, сяда до нея и нежно я погалва по главата. Ралица се учуди и зарадва едновременно.

Бабо, ама ти не си вече сред нас, как се озова тук? учуди се тя.

Аз, Ралче, не съм си тръгвала. Винаги съм до теб, само че ти не ме виждаш, а аз всичко чувам и усещам. Искам да те предупредя не се срещай вече с този човек, лош е. Послушай ме, баба си знае.

Така каза, усмихна се и изчезна.

Ралица се събуди разтреперана. Ей сега я видях а вече я няма…” Реши, че е бил просто сън, и пак подхвана да търси рокля, но някаква тревога не ѝ даваше мира. Защо баба ѝ така каза за Петър, тя дори не го познаваше? Така и не избра дреха и се унесе отново, объркана.

Денят на срещата наближаваше. Рокля така и не избра, всичко ѝ бе криво, а думите на баба ѝ не спираха да се въртят в главата ѝ. Никога не бе вярвала в пророчески сънища, но с баба ѝ винаги са били свързани може пък от отвъдното да ѝ показва нещо…

Дойде събота. Ралица облече старото си рокле и отиде в ресторанта. Не беше на себе си и Петър веднага го забеляза.

Стана ли нещо, мила? попита той.

Не, всичко е наред отвърна тя.

Петър се престори, че вярва, засипа я с шеги, разказваше вицове, опитваше се да я развесели. На края на вечерята, точно като във филм, коленичи и извади кутийка с пръстен.

В този момент на Ралица ѝ прилоша, свят ѝ се зави, в ушите ѝ заглъхна и изведнъж видя фигурата на баба си, гледаща през прозореца. Просто стоеше и я наблюдаваше. Ралица разбра, че това е знак.

Извинявай, Петре, не мога… каза тя.

Но защо, какво не направих както трябва? попита той.

Нищо… Просто винаги слушам баба си и избяга от ресторанта.

Той я настигна отвън, очите му светнаха от ярост, започна да я тресе и да вика:

Така ли? Не искаш ли да се ожениш за мен, тогава стой си сама с твоята Писана! Кой ще те вземе, гледай се, такава каквато си! обърна се и си тръгна.

Ралица беше шокирана. Това ли беше нейният Петър интелигентният, милият, грижовният човек? Ето ти го и семейството, и щастието…

На другия ден тя реши да говори с приятел от училище Деян, който беше полицейски инспектор и често помагаше на познати. Помоли го да провери Петър в базата данни, даде му снимка и информация.

След ден Деян ѝ се обади:

Рали, за съжаление, не ти нося добра новина. Петър е измамник запознава се с жени, оженва се за тях, те прехвърлят имоти на негово име, теглят кредити уж за бизнес, а после ги изоставя и остава с апартаментите. Имал е няколко дела за това. Късметлийка си, че си разбрала навреме.

Ралица едва повярва. Как баба ѝ можеше да знае кой е този човек? Истинско чудо си беше. Благодаря ти, бабо, че не ме остави и ме опази от беда.

Отиде после до магазина, купи продукти и храна за Писана и се прибра у дома с леко сърце. Знаеше, че не е сама баба Гана я закриля и винаги е някъде около нея…

Говори се, че душите на най-близките ни хора стават наши ангели-закрилници, пазят ни от зло и беда…

Дано да е истина нали така вярваме всички…

Rate article
БАБА ДУСЯ – АНГЕЛЪТ-ПАЗИТЕЛ НА ЛЕНА Лена не помнеше родителите си. Баща ѝ изоставил майка ѝ, когато била бременна, и повече нищо не се знаеше за него. Майка ѝ починала, когато Лена била на една годинка – внезапно развила онкологично заболяване и угаснала като свещица. Лена беше отгледана от баба Дуся, майката на майка ѝ. Мъжът на баба Дуся си бил отишъл още в младостта ѝ, и цял живот тя го посветила на дъщеря си и внучката си. Още от първия ден Лена и баба ѝ изградили силна духовна връзка. Баба Дуся веднага знаела от какво има нужда Ленчето и между тях винаги имало разбирателство. Баба Дуся беше обичана от всички – и съседи, и учители в училище. На родителските срещи често идваше с кошница с домашни милинки – не върви да са гладни хората, след работа, изморени… Никога не е злословила, не е клюкарствала, към нея често се обръщаха за съвет. Лена беше щастлива, че си има такава баба. В личния живот на Лена обаче не ѝ вървеше. Училище, университет, работа – вечно напред- назад, все нещо трябва да направи. Имала приятели, но все не били „онези“. Баба Дуся се притесняваше. – Що така, Ленче, все мома ти ходиш, нима няма свестно момче за тебе? Я каква хубавица и умница си ми! Лена се шегуваше, но вътрешно усещаше, че е време да създаде семейство – на 30 вече. Баба Дуся си отиде неочаквано – просто не се събуди, сърцето ѝ спря насън. Лена беше не на себе си, не можеше да повярва на случилото се. Ходеше на работа, по магазините, но вършеше всичко на автопилот. Вкъщи я чакаше само котката Муся. Лена се чувстваше много сама. Веднъж, докато пътуваше в влака с книга в ръка, срещу нея седна мъж на около 40, добре изглеждащ и чисто облечен. Заговориха за книги, а Лена можеше да говори за това с часове. Почувства се като във филм. Алексей, така се казваше той, я покани в кафене наблизо. Лена с радост прие. От този ден започнаха романтични срещи. Всеки ден си пишеха и се чуваха, а се виждаха по-рядко, понеже Алексей беше често „зает“. За него Лена знаеше малко – избягваше теми за миналото, семейството и работата си, но това не я тревожеше – за пръв път се чувстваше щастлива с мъж. Един ден Алексей я покани на ресторант и намекна, че ще е специален ден. Лена разбра, че ще ѝ предложи брак. Беше на седмото небе. Най-накрая щеше да има съпруг, деца, семейство. Ех, само баба да бе жива да я види така… Лена мислеше с какво да облече за събитието. Пазаруваше по интернет, разглеждаше дрехи, но заспа, докато търсеше. Сънува – влиза баба ѝ в стаята, в любимата си рокля, сяда на дивана и милва Ленa по главата. – Ба, нали те няма вече, как се появи? – питаше я Лена. – Ех, Ленче, не съм си тръгвала, все си съм тук, гледам те и чувам, а ти – мене не виждаш. Внимавай, не се виждай с този човек, лош е, послушай баба си… – Изрече и изчезна. Лена се събуди объркана. Усещаше тревога. Защо баба ѝ казва, че Алексей е лош, като не го познава? Осъзна, че е било само сън, но какво ако… Как би могла баба ѝ да знае? Дойде „големият ден“, Лена още беше неспокойна, вместо нов тоалет отиде с възможно най-обикновена рокля. Вечерта Алексей се държеше сърдечно и в края – падна на коляно с пръстен. Внезапно на Лена ѝ прилоша и през прозореца видя баба си. Разбра, че това е знак. – Извинявай, Алексей, не мога – прошепна тя. – Как така, какво не е наред? – настоя той. – Просто винаги слушам баба си… – отвърна Лена и избяга от ресторанта. Той я догони, започна да я тресе и да вика: „Ах, така ли! Не искаш, значи? Стой си с котката – на никого не си нужна! Дърта кукувица!“ После изчезна. Лена беше в шок. На другия ден отиде при съученика си Андрей – вече началник в полицията, и го помоли да провери Алексей. След ден той се обади: „Не си зарадвана… Твоят Алексей е измамник. Така излъгал много жени – оженва се, те прехвърлят имот, теглят кредит за „бизнеса“ му и после ги изритва от собствените им домове. Осъждан е вече няколко пъти. Късметлийка си, че излезе навреме.“ Лена не можеше да повярва – откъде баба ѝ можеше да знае, че той е лош човек? Чудо… Благодаря ти, бабо, че ме спаси. Лена си купи продукти и котешка храна за Муся, и тръгна към вкъщи бодра – вече знаеше, че не е сама. Баба винаги ще бъде до нея. Казват, че душите на близките ни ни пазят и стават наши ангели-хранители – да ни защитят от зло… Хубаво е да вярваш, че е истина…