Вдигнах на крака свекърва ми, но тя ме унижи пред всички съседи, защото не бях прекопала лехите – Остана безкрайно недоволна, изкрещя на двора, а съседките залепнаха по оградата като гарги. След всичко това си тръгнах мълчаливо, взех детето и напуснах дома ѝ. Сега живея сама с малкия си син в нов апартамент, а съпругът ми го няма – загина малко преди да родя. Свекървата ме търси заради вещи и буркани, но аз повече не се връщам назад. Научих ценен урок: не всеки заслужава добрина – някои хора ценят повече чистите градинки от човешката обич.

Вдигнах на крака свекърва си. А аз бях ядосана, защото не бях оползотворила лехите.

Какво правиш тук? изкрещя свекърва ми, застанала по средата на зеленчуковите лехи. Такова безобразие никога не е било тук! Аз гледах сама седем деца и не съм имала нито един бурен!

На нейния вик веднага се струпаха съседите. Прилепиха се по оградата като врани и веднага зачовъркаха темата помежду си. Като видя зрителите, свекърва ми започна още по-силно какво ли не каза, а аз стоях безмълвна. Когато най-накрая се умори от собствения си шум, пое дълбоко въздух и, достатъчно високо, че всички в махалата да чуят, повтори:

Не отвърнах и дума.

Просто минах покрай нея, притискайки още по-силно детето в прегръдките си. Вече вкъщи, отворих шкафа, разделих в отделна кутия всичко, което свекърва ми трябваше да вземе същата вечер и на сутринта. Без да се церемоня, напълних чантата на сина си и своята, и излязох, без да изрека и дума повече към нея.

Три дни по-късно свекърва ми звънна:

Какво направи с всичките тези неща, които докторът беше донесъл за мен? Помолих съседката да купи малко от тях, но тя каза, че един буркан е много скъп. А тия, които са написани на чужд език, така или иначе не ги ползваме и не ги разменяме. Какво да правя сега? Ти си тръгна, сърдиш се за нещо, а аз ето ще си отида при Бога…

Не отвърнах нищо. Изключих телефона и извадих SIM картата. Тогава капнах нито сили имах, нито дух.

Преди година, малко преди раждането на сина ми, съпругът ми загина в катастрофа. Помня смътно, че го изпратих за последен път, после линейката го откара, а на сутринта станах майка Нищо не ми се правеше, всичко около мен изглеждаше ненужно без любимия човек. Кърмех и люлеех сина си като на автопилот, защото така трябва.

Един ден телефонът отново ме извади от унеса.

Свекърва ти е зле. Явно е на път да си иде от мъка по сина си.

Реших мигновено. След преместването си продадох апартамента в София. С част от парите построих друг дом, за да има синът ми нещо свое, когато порасне. А аз тръгнах да спасявам свекърва си.

Тази година не живях съществувах.

Не знаех какво е сън денонощно се грижих за свекърва ми и за невръстния си син. Детето беше неспокойно, а свекърва ми изискваше непрестанното ми присъствие.

За щастие, разполагах с пари. Повиках най-добрите лекари от цяла България да прегледат и да назначат лечение. Изкупих всички нужни лекарства, които предписаха, и след време тя се върна към нормалното. Първо я возех с инвалидната количка из стаите, после по двора. Накрая стана толкова силна, че ходеше сама и тогава…

Не искам повече да я познавам, нито да слушам за нея. Нека сама търси начините за своето лечение и оздравяване. Добре, че не похарчих всичките си пари за нея. Синът ми и аз се преместихме в новото жилище. Не мислех, че така ще изглежда животът ни.

Исках да преживея с майката на съпруга ми, защото съм сираче. А днес останах сама. Единствено синът ми трябва да научи нещо важно: не всички заслужават нашата доброта. За някои хора чистата леха е по-скъпа от човешкото сърце.

Животът е по-ценен от мнението на другите, простотата и добротата трябва да бъдат дар, а не задължение и търговия.

Rate article
Вдигнах на крака свекърва ми, но тя ме унижи пред всички съседи, защото не бях прекопала лехите – Остана безкрайно недоволна, изкрещя на двора, а съседките залепнаха по оградата като гарги. След всичко това си тръгнах мълчаливо, взех детето и напуснах дома ѝ. Сега живея сама с малкия си син в нов апартамент, а съпругът ми го няма – загина малко преди да родя. Свекървата ме търси заради вещи и буркани, но аз повече не се връщам назад. Научих ценен урок: не всеки заслужава добрина – някои хора ценят повече чистите градинки от човешката обич.