Писна ми вече от това, че всяка събота и неделя идвате у нас! Може би и вие сте срещали този особен тип хора, които са убедени, че светът се върти около тях и изобщо не ги интересува, че и вие имате свой живот. Шуреят ми и цялото му семейство идват при нас всеки уикенд – той, жена му, двете им деца и братът на жена му. Цялата тайфа пристига с куфарите си да нощуват у нас. Роднините никога дори не ни питат дали имаме други планове или дали въобще можем да ги приемем. Тази лудница продължава почти година и вече наистина нямам сили да понасям всичко това. Обичам гости, но всичко си има някакви граници, а тук се оказва, че дори не мога да си свърша личните неща или просто да си почина на спокойствие след тежка работна седмица. Вместо да релаксирам, прекарвам целия уикенд до печката, забавлявам гостите с разговори, оправям им леглата, а след заминаването им пера планини от чаршафи. Всеки път си задавам един и същи въпрос – дали осъзнават, че когато идват без покана, се държат поне невъзпитано, дори и да са ни роднини? Може би нямаше да реагирам толкова остро, ако тези посещения бяха редки, но те идват у нас поне три пъти в месеца. Аз и мъжът ми никога не сме правили подобни неща на други роднини, така че може би трябваше да им върнем жеста, за да изпитат на гърба си “удоволствието” от тези гостувания. Молих съпруга ми да поговори с тях, но той не знае как да им го каже, страх го е да не ги обиди. Или просто му е удобно така? Когато отказа да ми помогне, реших сама да действам. Първо спрях да готвя през почивните дни – гостите трябваше да доямат каквото е останало от седмицата, а ако не стигне храната, да си сготвят сами. Аз и без ядене мога. Един ден, когато всички седнаха на масата и чакаха обяд, ги информирах, че няма нищо за ядене и ако са гладни, да си приготвят сами. На лицата им се появиха неми въпроси, но нито ми отговориха, нито сготвиха, само изпиха по един чай и си легнаха. Освен това спрях да чистя цялото жилище пред всяко тяхно идване. Един ден жена на шурея се оплака, че белите чорапи на дъщеря ѝ станали сиви. Казах ѝ, че просто нямах време да измия пода, но ако я притеснява чистотата, може сама да вземе кофата и мопа – те си стоят в банята. Повече такива въпроси не ми задава. И – може би най-важното – престанах да пренебрегвам собствените си планове. Вече не си сменям програмата заради неканени гости – искам да имам лично пространство, да прекарвам време с хора, които аз съм избрала. Когато идваха, им отделях час, след което ги извинявах и се заемах със задачите си. Ако мъжът ми иска – да ги забавлява, аз не участвам. А ако няма какво да правя този ден, съвсем умишлено започвах генерално чистене, та да прекарам с тях възможно най-малко време. След една такава визита шуреят каза на мъжа ми: “Май ни свърши времето?” Как се сети, не знам. Оттогава скъпите ни гости идват само след предварително уговорка и без да преспиват, и то много по-рядко. А вие имали ли сте такава ситуация и как намерихте изход от нея?

Омръзна ми да идвате всеки уикенд!

Може би всеки е срещал онзи особен тип хора, които вярват, че целият свят се върти около тях и изобщо не ги интересува, че другите хора имат свой живот и ангажименти. Така беше и с моя девер и неговото семейство всеки уикенд, неотменно. Семейството на девера той, жена му, двете им деца и братът на жена му. Цялата тумба идваше на гости и оставаше да преспи. Никога не се интересуваха дали имаме други планове, нито дали ни е удобно.

Тази лудост продължи почти година и съвсем ме изтощи. Обичам да посрещам гости, но когато човек има време за себе си и всичко е с мярка. При тях не оставаше и секунда време не можех да се погрижа за своите дела, да си почина след натоварена работна седмица или просто да поседя в тишина.

Вместо това, цял уикенд прекарвах до печката, забавлявах гостите с приказки, оправях легла, а след като тръгнеха започваше прането на безкрайно количество чаршафи. Често се питах дали изобщо осъзнават, че нахлуват така у дома ни, без покана все пак сме роднини, но това не им дава право. Може би нямаше да се дразня толкова, ако идваха рядко, но те бяха у нас поне три пъти в месеца.

Нито аз, нито моят съпруг някога се държим по този начин с роднините може би наистина трябваше и ние да ги посещаваме неканени, за да усетят вкуса на такова гостуване. Молех съпруга си Димитър да поговори с тях, но той не знаеше как да им го каже, страхуваше се да не ги обиди. Може би, си мислих, просто му е удобно така? Когато отказа да ми помогне, реших, че сама трябва да намеря решение.

Първо, спрях да готвя специално за гостите в събота и неделя. Те трябваше да ядат каквото е останало през седмицата, а ако нямаше нищо нека сами си сготвят. Аз мога и да пропусна храненето.

Един ден всички бяха седнали на масата, чакайки обяд, а аз им казах в прав текст: Днес храна няма, ако сте гладни, гответе си сами. Погледнаха ме в недоумение, но никой не посмя да готви, изпиха си чая и отидоха да поседнат.

Освен това престанах да чистя целия апартамент преди всяко тяхно идване. Един ден жената на девера Снежана се оплака, че белите чорапи на дъщеря й станали сиви. Отговорих й, че не съм имала време да измия пода, но ако се притеснява за чистотата, в банята има кофа и моп може сама да оправи нещата. Повече никога не зададе такъв въпрос.

Най-важното престанах да поставям себе си на последно място. Вече не си променях плановете, защото дошли гости. Краят на деня трябва да е за мен, с хората, които ми харесва да виждам. Когато идваха, стоях при тях най-много час и след това учтиво се извинявах имам свои задачи. Ако моят съпруг желае, нека той да ги забавлява цяла вечер. А понякога, дори да няма какво да върша, нарочно започвах голямо чистене, за да прекарвам по-малко време с тях.

След една такава поредна визита, деверът каза на съпруга ми: Май нашето време свърши?. Чудно как чак тогава се усетиха. Оттогава, скъпи гости, идват само след предварителен разговор и никога не остават да преспят. А и това се случва доста по-рядко. И вие ли сте били в подобна ситуация и как се измъкнахте?

Rate article
Писна ми вече от това, че всяка събота и неделя идвате у нас! Може би и вие сте срещали този особен тип хора, които са убедени, че светът се върти около тях и изобщо не ги интересува, че и вие имате свой живот. Шуреят ми и цялото му семейство идват при нас всеки уикенд – той, жена му, двете им деца и братът на жена му. Цялата тайфа пристига с куфарите си да нощуват у нас. Роднините никога дори не ни питат дали имаме други планове или дали въобще можем да ги приемем. Тази лудница продължава почти година и вече наистина нямам сили да понасям всичко това. Обичам гости, но всичко си има някакви граници, а тук се оказва, че дори не мога да си свърша личните неща или просто да си почина на спокойствие след тежка работна седмица. Вместо да релаксирам, прекарвам целия уикенд до печката, забавлявам гостите с разговори, оправям им леглата, а след заминаването им пера планини от чаршафи. Всеки път си задавам един и същи въпрос – дали осъзнават, че когато идват без покана, се държат поне невъзпитано, дори и да са ни роднини? Може би нямаше да реагирам толкова остро, ако тези посещения бяха редки, но те идват у нас поне три пъти в месеца. Аз и мъжът ми никога не сме правили подобни неща на други роднини, така че може би трябваше да им върнем жеста, за да изпитат на гърба си “удоволствието” от тези гостувания. Молих съпруга ми да поговори с тях, но той не знае как да им го каже, страх го е да не ги обиди. Или просто му е удобно така? Когато отказа да ми помогне, реших сама да действам. Първо спрях да готвя през почивните дни – гостите трябваше да доямат каквото е останало от седмицата, а ако не стигне храната, да си сготвят сами. Аз и без ядене мога. Един ден, когато всички седнаха на масата и чакаха обяд, ги информирах, че няма нищо за ядене и ако са гладни, да си приготвят сами. На лицата им се появиха неми въпроси, но нито ми отговориха, нито сготвиха, само изпиха по един чай и си легнаха. Освен това спрях да чистя цялото жилище пред всяко тяхно идване. Един ден жена на шурея се оплака, че белите чорапи на дъщеря ѝ станали сиви. Казах ѝ, че просто нямах време да измия пода, но ако я притеснява чистотата, може сама да вземе кофата и мопа – те си стоят в банята. Повече такива въпроси не ми задава. И – може би най-важното – престанах да пренебрегвам собствените си планове. Вече не си сменям програмата заради неканени гости – искам да имам лично пространство, да прекарвам време с хора, които аз съм избрала. Когато идваха, им отделях час, след което ги извинявах и се заемах със задачите си. Ако мъжът ми иска – да ги забавлява, аз не участвам. А ако няма какво да правя този ден, съвсем умишлено започвах генерално чистене, та да прекарам с тях възможно най-малко време. След една такава визита шуреят каза на мъжа ми: “Май ни свърши времето?” Как се сети, не знам. Оттогава скъпите ни гости идват само след предварително уговорка и без да преспиват, и то много по-рядко. А вие имали ли сте такава ситуация и как намерихте изход от нея?