Преместваме се във вашия апартамент — На Оля апартаментът в центъра е страхотен. Нов ремонт, направо за завиждане! — Чудесен е… за самотна дама, – Рустам се усмихна снизходително на Инна, сякаш тя беше малко дете. – А ние планираме поне две, че и три деца. Един след друг. В центъра е шумно, няма въздух, паркомясто – никакво. А най-важното – двустаен. А тук имате цели три стаи. Районът е спокоен, детската градина ти е буквално до блока. — Районът наистина е хубав, – Сережа потвърди, макар още да не разбираше накъде клони бъдещият му зет. – Затова и решихме да останем. — Ето! – Рустам щракна с пръсти. – Казвам и на Оля: Защо да се гъчкаме в малко жилище, като решението вече е налице? За трима ви тая площ е излишна. Дори една стая не използвате — там само трупате вещи. А на нас ще ни е точно по мярка. Инна се мъчеше да напъха парочистачката в тесния коридорен шкаф. Уредът не се даваше, маркучът се оплиташе във връхните дрехи, и броениците не искаше да заеме мястото си. — Сереж, помогни ми! – извика тя към стаята. – Или шкафът се смали, или аз не мога да нареждам вече. Сережа се подаде от банята – тъкмо бе приключил с поправката на крана. Спокоен и винаги малко бавен, той беше пълната противоположност на съпругата си. — Сега ще го оправим, Иннче. Дай насам. Той сграбчи тежкия уред и с едно движение го намести в ъгъла на шкафа. Инна издиша и се облегна на касата на вратата. — Кажи ми, защо все не ни стига място? Уж тристайно жилище, а при едно по-голямо чистене – всичко навън да изхвърлиш. — Защото обичаш да трупаш, – засмя се Сережа. – Имаме три сервиза, ползваме един – и то веднъж годишно. — Да си стоят, спомен са. Бабината квартира е това все пак. След сватбата родителите на Сережа разделиха имота честно: на сина – този просторен тристаен в тих квартал, на сестрата Оля – двустаен, но в самия център, до гърба на „Александър Невски“. По пари излизаше почти същото. Пет години никой на никого не завиждаше, живееха си дружно. Инна си мислеше, че винаги така ще е. Но… *** Чистиха, подредиха, тъкмо седнаха да почиват и пуснаха телевизора — някой позвъни. Сережа отиде да отвори. — Сестра ми и нейният годеник, – каза той, поглеждайки през шпионката. Първа влетя Оля. След нея, тежко стъпвайки, се появи Рустам. Инна го беше виждала само няколко пъти: Оля го намери преди половин година във фитнеса. Рустам не й беше симпатичен – надут, пренебрежителен. И на Инна, и на Сережа гледаше отвисоко. — Здравейте! – Оля целуна брат си по бузата и прегърна Инна. – Минавахме наблизо и решихме да се отбием. Имаме новини! — Влизайте, като сте наблизо. Новини – хубаво нещо, – Сережа ги покани в кухнята. — Чай ще пиете? — По-добре само вода, – Рустам тръгна след домакина. – Сериозен разговор имаме, Сережа. Всъщност не сме съвсем „наблизо“. Имаме едно предложение. Недей да се суетиш, не ни е нужен чай. Седни. Инна внезапно се напрегна — тонът на Рустам не й хареса. Какви ли ги мисли? — Хайде, разправяй, – вдигна рамене Сережа. Оля се правеше, че не е в стаята – погледът й беше забит в телефона, предавайки думата на годеника. Рустам се прокашля. — Значи така. С Оля подадохме заявление. Сватбата е след три месеца. Планирам сериозно бъдеще. Семейство, съвместен живот – щастлив и дълъг. Обсъдихме жилищния въпрос… Преместваме се при вас, а вие – при нас! Инна се шашна. Погледна първо мъжа си, после зълва си, но и тя се правеше, че не чува. — Рустам, не разбирам, – Сережа се намръщи. — На какво намекваш? — Не намеквам, направо предлагам конструктивен вариант. Да разменим апартаментите! Ние се местим тук, а вие – при Оля. Олечка е напълно съгласна, и двамата мислим, че така е по-справедливо. Инна онемя втори път. — Справедливо? — повтори тя. – Рустам, сериозно ли? Дойде у дома и ни викаш да се изнасяме, щото ти планираш деца? — Не е нужно да се обиждаш, Инна! – Рустам се намръщи. – Реалист съм. Вие сте трима и – доколкото знам – не планирате още. Защо са ви тогава тия квадрати? Не е рационално. А при нас – перспектива. — Перспектива, колко интересно! – Инна скочи. – Сережа, чуваш ли? Сережа вдигна ръка, както само той може, за да я успокои. — Рустам, забравяш, че този апартамент е от моите родители. Както и на Оля – нейното жилище. Пет години ремонтираме тук, всяка дъска сме избирали. Детето ни е пораснало тук, има си стая, навици, приятели. И ти предлагаш да се преместим в центъра, щото на теб ти е удобно? — Недей да се палиш, Сережа, – Рустам се отпусна арогантно. – Роднини сте! Оля ти е кръвна сестра. Не ти ли пука за бъдещето й? И равностойно ти предлагам – апартамент в най-елитния квартал. Дори на цена надвивате, проверих. — Интересно, – засмя се Сережа. – Още не си женен за сестра ми, а вече искаш да ми вземеш апартамента! Оля вдигна очи от телефона. — Е, айде сега, – каза тя капризно. – Рустам само добро иска. Ще ни стане тясно като се появят децата. А при вас може футбол да се рита в коридора. Мама винаги повтаряше, че семейството е най-важното. Забрави ли, Сережа? — Мама говореше за взаимопомощ, Оля, не за „кой пръв изгони някого от дома!“, – отряза Инна. – Изобщо чуваш ли какво казва твоят Рустам? — Какво толкова казва? – сега вече Оля се правеше на невинна. – Прав е. На нас ни трябва повече. За вас така или иначе една стая е излишна. — Не е излишна! — почти кресна Инна. — Това е кабинетът ми! Работя там, ако не си забравила! — Работиш… – изсмя се Рустам. – Картинки в интернет качваш? Оля казва, хоби било. Можеш и на кухненската маса с лаптопа, не си аристократка. Сережа бавно се изправи. — Така, – каза тихо. — Разговорът приключи. Ставате и излизате. Двамата. — Сережа, как така? – дори Рустам не помръдна. — Нали семейно дойдохме. — Семейно? — Сережа пристъпи към масата. — Дойде да ми искаш апартамента, а през това време обиждаш жена ми и определяш бъдещето на дъщеря ми? Срам нямаш ли? — Какъв срам, Сережа! — Инна застана до него. — Това е гола сметка! Още годеж не е имало, а дели имоти. Оля, осъзнаваш ли кого доведе у дома? За твоя апартамент съвсем лесно ще те изхвърли първа! — Недей така за него! – Оля избухна. — Рустам мисли за мен! За нас двамата! А вие… сте егоисти. Зацепили се за четири ъгъла и седите като някакви скръндзи. Брат бил уж! — Скъперник тук е бъдещият ти мъж, – Сережа посочи вратата. — Повтарям: махайте се. И за размяна – забравете. Още веднъж да чуя, късам всички връзки. Рустам стана, изглади яката си, без ни най-малко смущение – само досада. — Грешка правиш, Сережа. Мислех, че ще се разберем. Щом си такъв инат… Оля, тръгваме! Когато вратата се хлопна зад тях, Инна рухна на дивана. Трепереше от възмущение. — Видя ли? Видя ли това?! — гледаше мъжа си с ококорени очи. — Откъде такава наглост? Този кой се мисли? Сережа мълчеше, гледаше през прозореца как Рустам господарски отваря колата и нарежда на Оля. — Най-гадното знаеш кое е? – каза накрая. – Оля наистина смята, че той е прав. Тя си беше своя, но чак такава наивност? — Замаял й е главата! – Инна скочи. — Сережа, трябва да се чуеш с майка си. И родителите ти. Да знаят какви мурафети върти зет им. — Почакай, – Сережа взе телефона си. — Първо ще говоря с Оля. Без тоя паун до нея. Позвъни. Чакаше дълго, накрая тя вдигна, плачейки. — Ало! — измънка тя. — Оля, чуй ме внимателно, — гласът на Сережа стана твърд. — При него ли си? — Какво значение има? — Ако е там, включи на високоговорител. Нека и той чуе. — Не съм в колата, – подсмръкна. – Остави ме пред блока. Каза, че трябва да се съвземе, „щото моето семейство било големи егоисти“. Сережа, защо сте такива? Той само искаше всичко да бъде идеално… — Оля, осъзнай се! — изкрещя Сережа. — Какво идеално? Пред очите ти иска да ми вземе апартамента! Сама разбра ли това е твоето наследство? А той се разпорежда като собственик. Преди да влезете, каза ли ти за размяната? Тишина. — Не, – промълви Оля. — Казал, че е измислил изненада – за всички. — Виж ти, страхотна изненада. Решава вместо теб и мен, без да ни пита. Оля, с кого точно ще се жениш? Алфонс. Днес апартамент, утре ще ти каже, че колата е малка, после ще поиска вилата на родителите ти за въздуха. — Не говори така! — плачът й се усили. — Обича ме. — Ако те обичаше, нямаше да прави такива циркове. Скача ни един срещу друг! Инна още е потресена. Разбери, той искаше да ни скара нарочно. — Ще говоря с него, — несигурно каза Оля. — Говори. И добре си помисли преди да отидете в ритуалната зала. Сережа затвори и метна телефона. — Какво каза? — тихо попита Инна. — Че не е знаела. Рустам й подготвил „изненада“. Инна се усмихна горчиво. — Представям си го – шеф на вселената, раздава стаи, мести хора… Мерзост, просто. — Спокойно, — Сережа прегърна жена си. — Квартирата никой няма да ни вземе. Жалко за сестра ми. Ще си патят с него. *** Най-големите опасения на Сережа и Инна не се сбъднаха – до сватба не се стигна. Още същата вечер Рустам заряза Оля. Разбра се, когато на тъмно и разревана тя се прибра у брата си. Рустам лесно натъпкал багажа си. Оля нервно го питала защо, а той заявил, че копеливи роднини не иска. — Казал бил, че такива роднини не му трябват. Не може да разчита, – хлипаше Оля. – И по децата нямате да гледате като поискаме. Пари ако ни трябват – и за това няма да дадете. — Недей да страдаш заради него! – възмути се Инна. — Такъв не ти трябва. Единствено за себе си ще мисли. Не го мисли, забрави го! Оля поцъка месеци, после се съвзе. След време осъзна какво я е спасило. Ако се беше омъжила, цял живот щеше да страда. Съдбата си знае работата.

Преместваме се във вашия апартамент

На Стела апартаментът е страхотен, точно в центъра. Нов ремонт, живей песен!
Добър е, но за сам човек, Петър се усмихна снисходително на жена си Мария, все едно обяснява на дете. А ние сме замислили двама, даже най-добре трима синове. Един след друг, без почивка.
В центъра е шум, въздух няма, паркиране забрави. И най-важното само две стаи. А тук при вас цели три. Кварталът е спокоен, детска градина точно зад блока.
Наистина, кварталът е супер, потвърди Стефан, все още без да разбира накъде върви този разговор със зетя. Заради това останахме точно тук.
Ето! Петър щракна с пръсти. Казвам и на Стела: Защо да се гъчкате, като решението е под носа ви?
Вие тримата с дъщеря ви сте си царе тук токова пространство! На едната стая й пращате хазяйски прахоляк само. А за нас е идеално!
Мария се мъчеше да натъпче парната прахосмукачка в тесния гардероб в коридора.

Прахосмукачката се опъваше геройски, маркучът вися като змия и не искаше да се озове на определеното му място.

Стефане, я ела! викна тя към хола. Или този гардероб се е смалил, или съм разучила физика на трупането.

Стефан надникна от банята тъкмо беше приключил с опитите да оправи смесителя.

Спокоен, по малко бавен във всичко пълната противоположност на жена си.

Спокойно, Мими. Дай насам тоя чудо-апарат.

Той го хвана ловко, напъха го в ъгъла на гардероба с един замах.

Мария си пое дълбоко дъх и се облегна с рамо на рамката.

Обясни ми, моля, тази мистерия: как все няма място? Апартамент с три стаи уж, а при чистене ми идва да метна всичко на терасата.

Защото ти си страстна колекционерка, усмихна се Стефан. Трябва ли ти три сервиза? От кой три поредни години сме яли за Коледа?

Ще си стоят! Припомнят ми за баба. Нали уж нейният апартамент е!

След сватбата родителите на Стефан поделиха наследството балансирано: на сина този широк тристаен стар панел в тиха част на Лозенец, бабиният, на сестра му Стела двустаен, но баш до НДК в сърцето на София.

По стойност еднакво. Пет години всеки си живурка, без драми, без завист.

Мария наивно вярваше, че така ще е вечно, ама…

***
Почистването приключи, дрънкулките бодро се приютиха по рафтовете, седнаха и си пуснаха телевизора. Не им било писано на вратата се звънна.

Стефан отиде да отвори.

Сестрата и нейният годеник пристигнали, обърна се той към жена си след като погледна през шпионката.

Първа влетя Стела. След нея, важно пристъпяйки, пристигна Петър.

Мария го беше виждала точно два пъти: Стела го изрови от някаква зала по пилатес.

И от първия път не й хареса. Надуто, с една такава физиономия на всичко знаещ. И към нея, и към Стефан се държеше все едно му дължат ресто.

Здрасти! Стела прегърна брат си и цуни Мария. Минавахме, та рекохме да се отбием. Нося новини!

Е, щом сте тук добре дошли. Новини обичаме, засмя се Стефан, махна с ръка към кухнята. На чай ли ще сте?

Само вода, Петър се заканячи. Имам сериозен разговор с теб, Стефчо.

Ама не точно минавахме. Имам нещо за теб. Спести си чая. Сядай.

Марииното трептене стартира на момента тонът на този Петър не й харесваше нито малко. Какви ли ги готви пак?

Давай, изричай, сви рамене Стефан.

Стела правеше класиката толкова съм заета с телефона, нищо не чувам и оставяше сцената на своя мъж.

Петър си прочисти гърлото:

Така. Решението е взето. Подадохме заявление. Сватба три месеца отсега. Имам планове.

Семейство, сплотеност, щастие докрай. Помислихме за жилищата Решихме: Преместваме се при вас, вие при нас!

Мария си изпусна ченето. С поглед ту към Стефан, ту към Стела, а Стела потънала в социалните мрежи, все едно не е на масата.

Извинявай, не хващам, навъси се Стефан. Какво искаш всъщност?

Чисто и просто предложение. Да разменим апартаментите!

Вие ще идете в центъра, ние ще се ширим тук. Всеки печели.

Стела препотвърждава смята, че е честно!

Мария пак си глътна езика.

Честно?! повтори тя. Петре, ти сериозен ли си? Дошъл ни на гости и ни казваш да си съберем багажа, щото искаш деца?

Айде стига драми, Марийче! Петър направи физиономия. Да сме реалисти. Вие сте с едно дете, не тичате да разширявате състава. За какво ви третата стая? Имате си кабинет, може и на терасата да работиш, ако много държиш.

Гледай го ти! скочи Мария. Стефане, ти чуваш ли тези глупости?

Стефан дигна ръка да укроти жена си.

Петре, пропуснал си момента, когато родители ми дадоха този апартамент. На Стела отделно нейното жилище.

Пет години кършихме гърбове тук, сами си избирахме дори лайсните на вратите. Дъщеря ни има стая, навици, приятели по пейките. Трябва сега да я изтръгна от средата й, защото така ти е по-удобно?!

Я по-леко, Петър се облегна задоволено на стола. Все пак семейство сте ми. Стела ти е кръвница. Не ти ли пука за бъдещето й?

И предлагам даже да спечелите: ще сте в центъра, дето апартаментите вървят скъпо. Мислил съм, изгодно е!

Не е ли интересно, изсумтя Стефан. Още халка не си сложил, а вече искаш жилище!

Стела спря да скролва TikTok и се включи:

Ох, айде стига! Петър го прави за всички ни.

Ще стане тясно, като децата тръгнат. А при вас може два отбора да играят на народна топка в коридора!

Мама винаги казваше: Важното е семейството. Забрави ли, Стефане?

Мама имаше предвид взаимопомощ, не да гоним някой от апартамента! отсече Мария. Стела, проумяваш ли изобщо какви ги ръси твоят Петър?

Е, какво пък? Стела трепкаше с миглите. Говори си смислено човекът. На нас ни трябва повече място. Вашият кабинет само събира прах!

Не събира прах! кресна Мария. Това ми е офисът! Там работя, ако не си спомняш.

Работиш, да, изсумтя Петър. Качваш картинки във Фейсбук. Хоби бе, можеш и на кухненската маса. Да не си министър!

Стефан се изправи.

Добре. Достатъчно, каза тихо. Излизайте. И двамата.

Какво ти стана, бе, Стефане? Петър не мръдна. Дошли сме по семейна линия!

По семейна линия? Стефан направи крачка към масата. Дошъл си да искаш апартамента ми, нагрубяваш жена ми и решаваш вместо дъщеря ми къде ще расте?!

Малко ли ти е безочие?

Каква съвест, бе, Стефане! Мария застана до него. Чист интерес! Момчето още събиралката не й е подарило, вече дели имоти.

Стела, разбираш ли кого доведе у дома? Утре и тебе на улицата ще изрита!

Недей така! скочи и Стела. Той мисли за нас! За нашето бъдеще!

А вие стиснати. Закачили сте се за стените все едно сте катерици.

Брат!

Стиснатият е твоя любим. Стефан посочи вратата. За трети път: вън!

И обмяната забравете я. Още веднъж чуя прекъсвам комуникация.

Петър стана, оправи яката си. На лицето му леко раздразнение, никакъв срам.

Жалко, Стефане, мислех, че ще се разберем. Явно си дървен.

Стела, тръгваме!

Когато вратата хлопна, Мария се отпусна на дивана без сили. Трепереща.

Видя ли?! Видя ли?! гледаше съпруга си с ококорени очи. Такава наглост, вярваш ли?

Стефан мълчеше. Гледаше през прозореца Рустам, който властно отваряше вратата на шкодата си, нещо ругаеше Стела.

Най-гадното знаеш ли кое е? промълви той. Стела наистина вярва, че той е прав.

Винаги си беше малко наивна, ама толкова?

Завърти й е главата! Мария скочи. Трябва да кажем на майка ти. На вашите. Да знаят какви ги говори приятелят на дъщеря си.

Почакай, Стефан вади телефона. Първо ще говоря със сестра ми, насаме, без този паунок.

Дигна телефона. Позвъни. Дълго не вдигаха, накрая Стела се обади. Чуваше се, че плаче.

Ало! пресипнало.

Слушай внимателно, стегнат беше гласът на Стефан. В колата ли сте?

Защо те интересува?

Ако е до теб, включи го на високоговорител.

Не сме в колата, подсмръква Стела. Остави ме пред блока. Каза, че му трябва въздух, защото вашето семейство са егоисти.

Стефане, защо сте такива? Просто искаше всичко да ни е под конец…

Стела, събуди се! почти изкрещя Стефан. Какъв под конец? Дойде да ми изкрънка апартамента!

Разбираш ли, че твоето жилище си е твое наследство, а той вече го брои за свое?

Каза ли ти поне нещо за обмена преди снощи?

Мълчание.

Не, промълви тихо Стела. Каза само, че има изненада. Че ще ни оправи живота.

Супер изненада! Решава съдбата на всички ни, без да ни пита.

Стела, за какъв се готвиш да се омъжиш? Той е просто… измамник.

Днес е апартаментът, утре ще е колата ти, вдругиден ще поиска вилата на вашите, че му трябва повече простор.

Недей така… гласът й трепереше. Обича ме…

Ако обичаше, нямаше да ни кара да се караме! Пари и апартаменти, това му е любовта.

Мария не може да се освести още. Разбираш ли, че искаше да скара семейството?

Ще говоря с него, промърмори несигурно Стела.

Говори. Мисли си, преди пак да тръгнеш към гражданското.

Стефан затвори, метна телефона на дивана.

Какво каза? тихо попита Мария.

Не знаела. Петър изненадата подготвял.

Мария изпуфтя.

Представям си го! Влиза като главния герой, раздава квадратни метри и съдби. Пфу!

Няма! Стефан я прегърна. Апартаментът не мърда. Ясно е.

Ама сестра ми… зле се е хванала.

***
Най-лошите опасения не се сбъднаха сватба не стана.

Петър заряза Стела същата вечер. Стела разревана дойде насред нощта и разказа.

Петър дошъл, започнал да си събира дрехите. Стела в паника: Кво правиш бе, Петре? Петър заявил, че с такива дребнави роднини не искал да има нищо.

Казва, че т-т-такова семейство му няма нужда, хълца Стела. Не можело да се разчита на вас

Каза, че няма кой да гледа децата, ако поискаме почивка. И няма да ни давате пари на заем, ако се наложи.

Чшш, я спри! възмути се Мария. Трябвал ли ти е такъв като него!

На него разчиташе само за личната му изгода, с теб и фамилията ни въобще не му пука!

Стела поплака, поплака още малко, после й мина.

Истината я озари по-късно. Как не го разбра, такъв си е бил кух отвътре.

Ако се беше омъжила, щеше да се гърчи цял живот. Съдбата си знае работатаСлед седмица Стела вече се смееше през сълзи на някакъв стар комедиен сериал, свита на дивана у брат си. Мария ѝ подаваше чай и бисквити, Стефан оправяше лекичко развонял се сифон в кухнята, уж недоволен, а всъщност благодарен на съдбата.

Хола ухаеше на лято: разтворени балконски врати, шепот на листа, детски гласове в двора. През прозореца се виждаше зеленият килим между блоковете мястото, където утре пак щяха да излизат с дъщеря си и Стела, вече без никакви мисли за “обмени” и тежки планове.

Е, Стелче, Мария сръбна от чая, наистина си късметлийка, знаеш ли? Ще дойде някой сто пъти по-добър.

Стела се усмихна, този път истински.

А може просто малко спокойствие Протегна се и притисна Мария в ръцете си. Вашето семейство е най-големият апартамент, в който съм живяла.

Стефан се обърна, хвърли им онзи поглед строго-нежния. Мария се разсмя първа, после и Стела, и се получи от ония смехове, дето не можеш да ги спреш, каквото и да стане.

Навън вятърът отвяше спомена за един ненужен гостенин. А у дома остана уютът: топъл, разтеглив като стар вълнен шал, готов винаги да побере тези, за които си струва да го пазиш.

И никой вече не обсъждаше квадратни метри. Само място за обич.

Rate article
Преместваме се във вашия апартамент — На Оля апартаментът в центъра е страхотен. Нов ремонт, направо за завиждане! — Чудесен е… за самотна дама, – Рустам се усмихна снизходително на Инна, сякаш тя беше малко дете. – А ние планираме поне две, че и три деца. Един след друг. В центъра е шумно, няма въздух, паркомясто – никакво. А най-важното – двустаен. А тук имате цели три стаи. Районът е спокоен, детската градина ти е буквално до блока. — Районът наистина е хубав, – Сережа потвърди, макар още да не разбираше накъде клони бъдещият му зет. – Затова и решихме да останем. — Ето! – Рустам щракна с пръсти. – Казвам и на Оля: Защо да се гъчкаме в малко жилище, като решението вече е налице? За трима ви тая площ е излишна. Дори една стая не използвате — там само трупате вещи. А на нас ще ни е точно по мярка. Инна се мъчеше да напъха парочистачката в тесния коридорен шкаф. Уредът не се даваше, маркучът се оплиташе във връхните дрехи, и броениците не искаше да заеме мястото си. — Сереж, помогни ми! – извика тя към стаята. – Или шкафът се смали, или аз не мога да нареждам вече. Сережа се подаде от банята – тъкмо бе приключил с поправката на крана. Спокоен и винаги малко бавен, той беше пълната противоположност на съпругата си. — Сега ще го оправим, Иннче. Дай насам. Той сграбчи тежкия уред и с едно движение го намести в ъгъла на шкафа. Инна издиша и се облегна на касата на вратата. — Кажи ми, защо все не ни стига място? Уж тристайно жилище, а при едно по-голямо чистене – всичко навън да изхвърлиш. — Защото обичаш да трупаш, – засмя се Сережа. – Имаме три сервиза, ползваме един – и то веднъж годишно. — Да си стоят, спомен са. Бабината квартира е това все пак. След сватбата родителите на Сережа разделиха имота честно: на сина – този просторен тристаен в тих квартал, на сестрата Оля – двустаен, но в самия център, до гърба на „Александър Невски“. По пари излизаше почти същото. Пет години никой на никого не завиждаше, живееха си дружно. Инна си мислеше, че винаги така ще е. Но… *** Чистиха, подредиха, тъкмо седнаха да почиват и пуснаха телевизора — някой позвъни. Сережа отиде да отвори. — Сестра ми и нейният годеник, – каза той, поглеждайки през шпионката. Първа влетя Оля. След нея, тежко стъпвайки, се появи Рустам. Инна го беше виждала само няколко пъти: Оля го намери преди половин година във фитнеса. Рустам не й беше симпатичен – надут, пренебрежителен. И на Инна, и на Сережа гледаше отвисоко. — Здравейте! – Оля целуна брат си по бузата и прегърна Инна. – Минавахме наблизо и решихме да се отбием. Имаме новини! — Влизайте, като сте наблизо. Новини – хубаво нещо, – Сережа ги покани в кухнята. — Чай ще пиете? — По-добре само вода, – Рустам тръгна след домакина. – Сериозен разговор имаме, Сережа. Всъщност не сме съвсем „наблизо“. Имаме едно предложение. Недей да се суетиш, не ни е нужен чай. Седни. Инна внезапно се напрегна — тонът на Рустам не й хареса. Какви ли ги мисли? — Хайде, разправяй, – вдигна рамене Сережа. Оля се правеше, че не е в стаята – погледът й беше забит в телефона, предавайки думата на годеника. Рустам се прокашля. — Значи така. С Оля подадохме заявление. Сватбата е след три месеца. Планирам сериозно бъдеще. Семейство, съвместен живот – щастлив и дълъг. Обсъдихме жилищния въпрос… Преместваме се при вас, а вие – при нас! Инна се шашна. Погледна първо мъжа си, после зълва си, но и тя се правеше, че не чува. — Рустам, не разбирам, – Сережа се намръщи. — На какво намекваш? — Не намеквам, направо предлагам конструктивен вариант. Да разменим апартаментите! Ние се местим тук, а вие – при Оля. Олечка е напълно съгласна, и двамата мислим, че така е по-справедливо. Инна онемя втори път. — Справедливо? — повтори тя. – Рустам, сериозно ли? Дойде у дома и ни викаш да се изнасяме, щото ти планираш деца? — Не е нужно да се обиждаш, Инна! – Рустам се намръщи. – Реалист съм. Вие сте трима и – доколкото знам – не планирате още. Защо са ви тогава тия квадрати? Не е рационално. А при нас – перспектива. — Перспектива, колко интересно! – Инна скочи. – Сережа, чуваш ли? Сережа вдигна ръка, както само той може, за да я успокои. — Рустам, забравяш, че този апартамент е от моите родители. Както и на Оля – нейното жилище. Пет години ремонтираме тук, всяка дъска сме избирали. Детето ни е пораснало тук, има си стая, навици, приятели. И ти предлагаш да се преместим в центъра, щото на теб ти е удобно? — Недей да се палиш, Сережа, – Рустам се отпусна арогантно. – Роднини сте! Оля ти е кръвна сестра. Не ти ли пука за бъдещето й? И равностойно ти предлагам – апартамент в най-елитния квартал. Дори на цена надвивате, проверих. — Интересно, – засмя се Сережа. – Още не си женен за сестра ми, а вече искаш да ми вземеш апартамента! Оля вдигна очи от телефона. — Е, айде сега, – каза тя капризно. – Рустам само добро иска. Ще ни стане тясно като се появят децата. А при вас може футбол да се рита в коридора. Мама винаги повтаряше, че семейството е най-важното. Забрави ли, Сережа? — Мама говореше за взаимопомощ, Оля, не за „кой пръв изгони някого от дома!“, – отряза Инна. – Изобщо чуваш ли какво казва твоят Рустам? — Какво толкова казва? – сега вече Оля се правеше на невинна. – Прав е. На нас ни трябва повече. За вас така или иначе една стая е излишна. — Не е излишна! — почти кресна Инна. — Това е кабинетът ми! Работя там, ако не си забравила! — Работиш… – изсмя се Рустам. – Картинки в интернет качваш? Оля казва, хоби било. Можеш и на кухненската маса с лаптопа, не си аристократка. Сережа бавно се изправи. — Така, – каза тихо. — Разговорът приключи. Ставате и излизате. Двамата. — Сережа, как така? – дори Рустам не помръдна. — Нали семейно дойдохме. — Семейно? — Сережа пристъпи към масата. — Дойде да ми искаш апартамента, а през това време обиждаш жена ми и определяш бъдещето на дъщеря ми? Срам нямаш ли? — Какъв срам, Сережа! — Инна застана до него. — Това е гола сметка! Още годеж не е имало, а дели имоти. Оля, осъзнаваш ли кого доведе у дома? За твоя апартамент съвсем лесно ще те изхвърли първа! — Недей така за него! – Оля избухна. — Рустам мисли за мен! За нас двамата! А вие… сте егоисти. Зацепили се за четири ъгъла и седите като някакви скръндзи. Брат бил уж! — Скъперник тук е бъдещият ти мъж, – Сережа посочи вратата. — Повтарям: махайте се. И за размяна – забравете. Още веднъж да чуя, късам всички връзки. Рустам стана, изглади яката си, без ни най-малко смущение – само досада. — Грешка правиш, Сережа. Мислех, че ще се разберем. Щом си такъв инат… Оля, тръгваме! Когато вратата се хлопна зад тях, Инна рухна на дивана. Трепереше от възмущение. — Видя ли? Видя ли това?! — гледаше мъжа си с ококорени очи. — Откъде такава наглост? Този кой се мисли? Сережа мълчеше, гледаше през прозореца как Рустам господарски отваря колата и нарежда на Оля. — Най-гадното знаеш кое е? – каза накрая. – Оля наистина смята, че той е прав. Тя си беше своя, но чак такава наивност? — Замаял й е главата! – Инна скочи. — Сережа, трябва да се чуеш с майка си. И родителите ти. Да знаят какви мурафети върти зет им. — Почакай, – Сережа взе телефона си. — Първо ще говоря с Оля. Без тоя паун до нея. Позвъни. Чакаше дълго, накрая тя вдигна, плачейки. — Ало! — измънка тя. — Оля, чуй ме внимателно, — гласът на Сережа стана твърд. — При него ли си? — Какво значение има? — Ако е там, включи на високоговорител. Нека и той чуе. — Не съм в колата, – подсмръкна. – Остави ме пред блока. Каза, че трябва да се съвземе, „щото моето семейство било големи егоисти“. Сережа, защо сте такива? Той само искаше всичко да бъде идеално… — Оля, осъзнай се! — изкрещя Сережа. — Какво идеално? Пред очите ти иска да ми вземе апартамента! Сама разбра ли това е твоето наследство? А той се разпорежда като собственик. Преди да влезете, каза ли ти за размяната? Тишина. — Не, – промълви Оля. — Казал, че е измислил изненада – за всички. — Виж ти, страхотна изненада. Решава вместо теб и мен, без да ни пита. Оля, с кого точно ще се жениш? Алфонс. Днес апартамент, утре ще ти каже, че колата е малка, после ще поиска вилата на родителите ти за въздуха. — Не говори така! — плачът й се усили. — Обича ме. — Ако те обичаше, нямаше да прави такива циркове. Скача ни един срещу друг! Инна още е потресена. Разбери, той искаше да ни скара нарочно. — Ще говоря с него, — несигурно каза Оля. — Говори. И добре си помисли преди да отидете в ритуалната зала. Сережа затвори и метна телефона. — Какво каза? — тихо попита Инна. — Че не е знаела. Рустам й подготвил „изненада“. Инна се усмихна горчиво. — Представям си го – шеф на вселената, раздава стаи, мести хора… Мерзост, просто. — Спокойно, — Сережа прегърна жена си. — Квартирата никой няма да ни вземе. Жалко за сестра ми. Ще си патят с него. *** Най-големите опасения на Сережа и Инна не се сбъднаха – до сватба не се стигна. Още същата вечер Рустам заряза Оля. Разбра се, когато на тъмно и разревана тя се прибра у брата си. Рустам лесно натъпкал багажа си. Оля нервно го питала защо, а той заявил, че копеливи роднини не иска. — Казал бил, че такива роднини не му трябват. Не може да разчита, – хлипаше Оля. – И по децата нямате да гледате като поискаме. Пари ако ни трябват – и за това няма да дадете. — Недей да страдаш заради него! – възмути се Инна. — Такъв не ти трябва. Единствено за себе си ще мисли. Не го мисли, забрави го! Оля поцъка месеци, после се съвзе. След време осъзна какво я е спасило. Ако се беше омъжила, цял живот щеше да страда. Съдбата си знае работата.