Трябваше навреме да се подготвим за раждането на бебето!
Изписването ми от болницата беше запомнящо се. Мъжът ми работеше и дойде да ме вземе направо от офиса. Бях го молила за отпуска или поне за един свободен ден, но директорът му не разреши. Помолих го да подготви всичко за идването на бебето, увери ме, че ще се погрижи за всичко. Ако не беше това, щяхме отрано да изперем, да напазаруваме и да подредим жилището. А сега! оплака се 30-годишната Румяна.
Не спази ли обещанието си?
Отидох в болницата абсолютно неподготвена. Като се върнах вкъщи, заварих страшна бъркотия. Засрамих се пред близките, които ни дойдоха на гости. Имаше толкова прах, че можех да рисувам по рафтовете. Нямаше количка за бебето, нито скрин, той дори не се бе постарал да купи дрешки за детето. Добре че приятелките ми донесоха памперси продължи разказа си младата майка.
Румяна се омъжи преди шест години. Със съпруга ѝ отлагаха бебето, докато се стабилизират финансово. Когато най-после нещата потръгнаха, тя реши да забременее.
Казах на шефа, че чакам бебе. Той веднага ме уволни. Други жени щяха да защитят правата си, но аз го приех като знак. Така спокойно се подготвях за майчинството, шиех, бродирах и се радвах на свободното си време. Пари особено не ни трябваха, защото мъжът ми наскоро беше повишен обясни тя.
Бременността протече нормално. През това време спокойно четях книги, разхождах се по парковете и избирах внимателно всичко за бебето.
Съпругът ми не ми разреши да купя нищо преди раждането. Каза, че по-добре е да се купи след като се роди бебето така си обясни той. Сестра ми обеща да ни даде скрин и креватче. Беше заделила и други неща за нас. Помоли ме да ги взема по-рано, да ги измия и изпера. Аз само си прибрах багажа за болницата за нищо друго не ми позволи да се грижа въздъхна Румяна.
Когато започнаха родилните болки, бъдещият баща изпадна в паника, осъзнавайки колко много неща ни липсват. Докато раждах, се тормозех, че дори не успях да извадя дрехите от пералнята стояха вътре, докато се прибера.
Добре че приятелките ми донесоха и дрешки и памперси, та имах в какво да преоблека бебето. Мъжът ми започна да тича насам-натам из цяла София, за да търси неща за бебето. Всичко беше мръсно, прашно и изцапано. Трябваше сама да пера и чакам да изсъхнат дрехите. В този момент исках да убия всички роднини и да се разведа почти се просълзих.
Дни наред Румяна оправяше къщата. От раждането на сина ѝ минаха вече два месеца, но тя още не иска да кани гости.
Роднините решиха, че вече е минало достатъчно време и могат да ни навестяват И очакват да им сготвя голям обяд Да, да! Все едно ми организират служебен ангажимент нервно промълви тя.
Майката на Румяна така и не разбра защо дъщеря ѝ не е щастлива. Очевидно не са подготвили апартамента навреме. Ама тя сама трябваше да помисли за това! Девет месеца си беше у дома, какво правеше през това време? Можеше да помоли мъжа си да внесе мебелите и да изчисти всичко. Сигурно нямаше да е трудно и да го склони да напазаруват отрано. За всяко нещо човек трябва сам да се погрижи. На кой мъж може да се разчита?
Вие как мислите права ли е Румяна да се сърди на семейството си, или вината си е лично нейна? Наистина ли трябваше тя сама да подготви всичко за бебето? Какво бихте направили на нейно място?
