Кога ще е готова вечеря?
Ами когато я сготвите, тогава ще е. Свекървата си свали очилата. Милен, жена ти иска ли да стана да варя, а тя да си лежи? Наталия, без да слуша, грабна няколко неща и се запъти към коридора. Свекървата ѝ вдигна. Какво става? Къде отиваш така? В отпуск! Довиждане!
Наталия с облекчение постави тежките чанти на пода.
У дома съм!
От стаята се долови някакво мърморене, след което се появи и мърморящият мъж на около четиридесет, може малко повече, може по-малко. Облечен беше в спортно облекло и пантофи.
Наталия, какъв е този навик да викаш? Тук не си в село. Държи се прилично.
Всъщност, можеше да ме посрещнеш. Знаеш, че заплатата ми дойде, трябва да пазарувам.
Мъжът въздъхна силно:
Господи! Какви продукти?
Завъртя се и се върна в стаята. Наталия тежко въздъхна. Дорѝ я докара!
Тя работи на две места, за вкъщи да има всичко, а съпругът ѝ, подкрястан от майка си, вече няколко години пише някаква митична книга. Втората. Първата никой не я оцени, защото никой не разбира от изкуство!
Съблече се, отне чантите в кухнята. Утре започва отпуск. Трябва да почисти, да пере, да глади, да сгъне дрехите всичко под надзора на свекървата. Колко се е изморила…
В кухнята надникна Светла Павловна.
Натке, какво седна така? Искаш ли да храниш мъжа си? Цял ден работи и сега да чака!
Много ли е спечелил?
Дори и сама не разбра как ѝ излезе. Някога гледаше с възхищение на начинаещия писател, който ѝ разправяше колко ще стане известен. Трепереше от погледа на свекървата и се стараеше да ѝ угоди. Мълчеше и от чувство за вина докато беше в отпуск по майчинство, свекървата издържа цялото им семейство.
Светла Павловна, която вече си тръгваше, се обърна рязко:
Какво каза?
Попитах колко е спечелил. Обикновено, когато хората работят, носят пари вкъщи.
Как смееш?! Милен цял ден обмисля сюжета на новата глава! Ти какво знаеш за умствена работа!
Фырна и излезе, а Наталия внезапно се замисли:
Какво правя тук? Синът ѝ беше в село при баба и дядо отдавна. Шуми, играе и пречи на Милена да се концентрира за новия му безполезен и скучен шедьовър.
Скочи и започна да изважда храната от хладилника. Само че сега я набутваше в голяма чанта. Взела бе заплата и отпускни. Ще занесе вкусни неща, а подарък за сина ще купи по пътя.
Излезе в коридора, постави чантата и се върна за още вещи. Милен, без да откъсва очи от телевизора, попита:
Кога ще е готова вечеря?
Ами когато я сготвите, тогава ще е.
Свекървата си свали очилата.
Милен, жена ти иска ли да стана да варя, а тя да си лежи?
Наталия, без да слуша, грабна няколко неща и се запъти към коридора. Свекървата ѝ вдигна.
Какво става? Къде отиваш така?
В отпуск! Довиждане!
Не дочака какво ще стане. ГраТя се качи на влака за селото, сърцето ѝ било леко като перо, а усмивката на устните ѝ говорила, че най-сетне е намерила пътя към себе си.






