Роди ми, но знаеш, че нямам деца…

За мен роди. Ти нали знаеш, че аз не мога да имам деца…
Роди дете, за мен роди. Ти нали знаеш, че аз не мога да имам деца…

Първият ден в университета започна с лекция. Радка се забърка в коридорите, докато най-накрая намери аудиторията. Тъкмо седна на последното място в първия ред, когато влезе преподавателят. Представи се и започна да обяснява какво ще изучават през годината. Каза, че на изпитите ще има въпроси от лекциите, които няма в учебниците. Посъветва ги да ходят на лекции сега, вместо после да търсят отговори в интернет.

Тогава вратата се отвори и в аудиторията влезна ослепително ярко момиче. В залата се раздадоха подсмихвания. Преподавателят веднага се обърна към нея.

— На лекция ли сте? Как се казвате? — попита строго.

— Галина Николова Игнатова, — отвърна момичето уверено, без и грам смущение.

— Добре, за първи път ви прощавам, Галина Николова. Но следващия път не закъснявайте. Не обичам да допускам закъснели на лекциите. — Обърна се към затихналия зал. — Това важи за всички! Няма да повтарям какво казах. Питайте някой от състудентите. Сядайте. И така…

Момичето се промъкна към първия ред, стараейки се да не тропа с високите токчета. Радка се отмести, за да й освободи място.

— Здрасти. Какво говори? Заплашваше ли ви? — прошепна яркото момиче, приличащо на огнена птица.

— Тихо, ще ни изгони, — посъска Радка.

По време на почивката се запознаха. Галина беше от Перник, пътуваше всеки ден с влака до София. Не си пресметнала времето и закъсняла. Радка бе дошла от Плевен, живееше в общежитие.

Галина беше жизнерадостна, лекоумна, не се притесняваше за оценките. Чудеше се как Радка може да седи по цели дни над учебниците.

— Каква е разликата дали дипломата ще е синя или червена? Важното е да се омъжиш добре и да си устроиш живота, — казваше Галя.

— Обещах на майка си да уча. Тя ме отгледа сама. И тя беше влизала в университет, влюбила се, забременяла. А момичето, баща ми, обеща да се ожени, но не го направи. Когато се родих, майка ми напусна. Страхува се, че ще повторя нейната съдба. Знам колко й беше трудно. Искам да се гордее с мен, а не да плаче.

— Е, е. Така ще изсъхнеш над книгите. А кога ще живееш? — не отстъпваше Галя.

— Щом взема дипломата, тогава ще живея, — засмя се Радка.

Въпреки различието в техните възгледи, момичетата се сприятелиха. Радка посещаваше всички лекции и дори даваше бележките на приятелката си. Помагаше й изобщо с ученето, покриваше я, когато тя пропускаше занятия. А Галя танцуваше, излизаше с момчета, живееше си живота. Мнозина се опитваха да отворят очите на Радка, че «приятелката» й се възползва.

— И какво от това? Приятелството рядко е безкористно. Винаги единия ползва другия, — отвръщаше Радка.

На четвъртия курс Галя се влюби и напусна ученето. Ако не беше Радка, щяха да я изключат. В началото на последния курс Галя «залетя».

— Исках да направя аборт тайно, но Стаси ме чу и изкрещя. Така че се омъжвам. Ти ще ми бъдеш свидетелка. И не спори, — съобщи й.

Преди Нова година отпразнуваха шумна сватба, а преди държавните изпити Галя роди момче. На изпитите й свършваха силите и говориГалина и Радка останаха близки до края на живота си, споделяйки радостите и грижите за малката Агата, която, когато порасна, разбра истината и обичаше още по-силно и трите си баби.

Rate article
Роди ми, но знаеш, че нямам деца…