**Трудно решение**
— Бабо, не искам каша, — Макът тихо избута чинията от себе си, без да откъсва поглед от Таня.
Така правеше дъщеря ѝ преди. Ако не искаше супа или каша, бавно прибутваше чинията към ръба на масата, докато не падне на пода. Откъде го е научил? Нямаше как да го е видял или знаел. Възрастната Бояна никога не правеше така. Дали гените се проявяват по този начин?
Малката си дъщеря Таня я гневеше, но на Макът не можеше да се ядоса.
— Спри! — командува тя, преди чинията да падне. — Ако не искаш, не яж. Пий чай.
— А бонбона може ли? — попита Макът.
— Бонбона не. Изяде един преди закуска и ти преби апетита. До обяд нищо сладко.
— Ама ба-а-а… — протегна Макът.
Очите му се изпълниха със сълзи, устните се изкривиха — щял да заплаче. Малкият хитрец знаеше точно как да я размъкне и използваше умело тази слабост.
*«И плаче по същия начин като майка си…»*, помисли Таня с тъга, готова да отстъпи. Но тогава звънна телефонът.
— Вземи бисквити — каза тя и излезе от кухнята.
— Не искам бисквити! — капризно извика Макът след нея.
Таня отвори вратата. На прага стоеше Георги, зет ѝ и бащата на Макът.
— Здравейте, Таня Михайлова. Винаги сте красива, — усмихна се той.
Тя се почувства приятно, но отвърна сухо:
— И вие да сте здрави. Влизайте.
— Татко! — Макът изтича в коридора.
Георги се наведе и вдигна сина си, притисна го към себе си.
— Колко си тежък вече! Пораснал си! — Погледът му се изпълни с нежност.
— Какво ми донесе? — попита Макът, малко отдалечавайки се.
— Добре ли се държаше? Слушаше ли баба си? — Георги погледна Таня. Тя млъкна и отвърна поглед.
— Хайде, признавай, какво направи? — разигра сина си той.
— Не изядох каша. Наказаха ме в детската градина, защото се бих с Димитър. Той пръв ме бутна и ми взе колата. Дадох му сдача и ме наказаха, а него не.
— Нечестно, — поклати глава Георги.
— Макът, иди в стаята, трябва да поговоря с татко ти.
Георги го спусна на пода, извади от джоба си малка кола и му я подаде. Доволното момченце изтича. Той последва Таня в кухнята, седна на масата. Тя прибра чинията с каша и остана да стои до мивката.
— Майка му на Димитър ми нареждаше как да си възпитавам внука. Искаше да го накажа. Но и той често блъска децата, а после им издава. Децата се карат, това е нормално. Но не трябва да го учим да отвръща на удара, — каза тя с укор.
— Благодаря ви, Таня Михайлова, че се грижите за сина ми. Без вас нямаше да се справя.
— Как иначе? Аз съм му баба, — отвърна тя, знаейки, че се държи кокетно. Да, Макът е внук ѝ, но тя изглеждаше по-скоро като майка му.
— Може би да наемем бавачка? — Георги винаги я наричаше с име и бащино, подчертавайки нейния статус.
Тя намръщи чело.
— За какво говорите? — Таня го погледна бързо. Той я изучаваше. Жената винаги усеща мъжкия поглед. Беше ѝ приятно и неловко.
Обърна се към мивката, отвори и затвори водата без причина. *«Боже, нервнича…»* Преобърна се и кръстоса ръце.
— Никакви бавачки. Няма да го обича като мен.
— Но той изисква внимание. Вие бихте могли да си уредите личен живот… — Георги се обърка и се изкашля.
— И вие също.
Погледите им се срещнаха и отново се отдръпнаха.
Тя никога не разбра какво е намерил Георги в нейната несрамежлива и капризна дъщеря. Беше петнадесет години по-възрастен от Бояна и по-близък по години до Таня. Но обичаше Бояна, тя не се съмняваше. Дори ѝ завиждаше малко.
Когато дъщеря ѝ ѝ каза, че се омъжва, Таня се опита да я разубеди:
— Той е по-възрастен, по-разумен, а ти си още дете. Какво може да ви свързва?
— Мамо, обичаме се. Аз не съм дете, на двайсет съм. Ако не ми позволиш, ще избягам. И без това ще се омъжа за него. Просто ми завиждаш.
— Не бързай, опознайте се. — Таня се надяваше, че за това време Георги ще се разочарова.
— Другите са скучни. Ако го беше срещнала преди мен, нямаше ли да се омъжиш за него? — подхвърли лукаво Бояна.
*«До колко е права…»* Тя се опита да разубеди и Георги:
— Вие сте зрял мъж, защо ви трябва толкова млада жена? Тя нищо не знае.
— Ще се научи. Обичам я лудо. Ще бъде щастлива.
Бояна и Георги се ожениха. Разбира се, тя напусна университета, защото веднага забременя. Опитваше се да бъде добра съпруга — звънеше по няколко пъти на ден, питаше как да прави боб, кюфтета, на какво да добавя палачинките, за да не се късат. И майка стана добра.
Когато Макът порасна, го дадоха на детска градина, Бояна се върна в университета, но на задочно. Георги ѝ издаде документ, че работи в неговата фирма. А после ѝ подари онзи злословен мотопед.
Таня тогава избухна — крещеше, че е най-опасният транспорт. По-добре да беше купил кола.
— Научих я да кара. Умее добреИ така, тримата заживяха заедно в новия дом, където никой не ги съдя и където намериха щастието, което толкова дълго търсеха.