Вредната баба
Радослава слезе от таксито и чакаше малката Деси да излезе от колата.
— Благодаря ви — каза тя на шофьора, взе ръката на дъщеря си и тръгна бавно към входа. На ниското стълбище на пейка седяха две възрастни жени.
— Добър ден — поздрави ги Радослава.
— Добър ден — отговори едната. — Към кого отивате такива хубавици?
Радослава само се усмихна. Отключи кодовото табло и влезе с Деси вътре. Веднага щом вратата се затвори, едната жена каза доста гласно, че преди половин час е виждала двама младежи да внасят кутии и чували в сградата.
— Новите жилища над вас, които Даскалови наемат. Така че, Мария, безсънни нощи са ти осигурени — отговори втората.
— На грешния човек разчитат. Само да пробват да шумят! Веднага ще се обадя на социалните служби, нека разберат…
Радослава не слуша повече. Отиде до асансьора, който беше на приземието, и се качиха с Деси на петия етаж.
Вратата на апартамента бе леко отворена. В кухнята двама мъже пиеха чай.
— О, Радослава дойде. Ние само чай заварихме. Извинявай, че сме си позволили.
Тя пое да търси портмонето в чантата.
— Ради, обиждаш. Помогнах ти като приятел. Може би напразно си тръгнала от Красимир? Да сте се помирили. Не работиш, с какво ще живеете с малката? — човекът подмигна на Деси, а тя се усмихна широко.
— Някак ще се оправим. Ще подая за развод, ще има алименти, помощи. Няма да се връщам при Красимир. Можеш да му го кажеш.
— Добре. Но ако нещо, обади се, ще помогна ако мога. А сега оправяйте се, а ние тръгваме.
Мъжете си тръгнаха. Радослава погледна кутиите в средата на стаята и въздъхна.
— Ще помогнеш ли на мама да разопаковаме?
— Не. Ще си играя — каза Деси.
— Добре. Само не крещи и не шуми, че ще ни изгонят оттук — предупреди я майка ѝ.
Момиченцето кимна разбиращо.
Радослава отвори кутията с играчки и Деси веднага извади плюшена мечка. Тя отвори шкафа и започна да подрежда дрехи от чувалите.
Апартаментът беше едностаен, малък. Но накъде повече? Мебелите бяха сносни, ремонтът наИ докато Радослава подреждаше последните вещи, усети как тишината в новия й дом започва да ѝ носи спокойствие, защото знаеше, че най-сетова е свободна да живее живота, който сама избра.