В теснота, но не в омраза
— Веска, малко ще се нагънеш, няма нищо страшно. Това си тината сестра, нали? — гласът на майката беше твърд като камък, без място за възражения.
— Майко, какво значи “ще се нагъна”? Това е нашият апартамент, ние с Борис живеем тук! Къде да се нагъваме? — Весела едва сдържаше яда си.
— А тя да седи в мръсното общакът ли? Да си наемаме апартамент не можем, видя ли цените? Край, решено е: Лиля ще живее при вас. Така ще съм спокойна, детето ще е под наблюдение.
— Майко, не сме се договаряли така!
— Сега се договорихме. Ние сме семейство, трябва да си помагаме.
— Семейство? Сериозно? А спомни си как…
— Стига, нямам време. Ще купя билетите — ще ти кажа.
Разговорът прекъсна. Весела стояше посред кухнята, стискайки телефона, сякаш той можеше да й даде отговори. Беше не стресната от наглостта на майка си. Но защо изобщо се изп— И защо изобщо се изненадвам? — прошепна тя и пусна телефона в джоба си.