Щастието в разтрошени парчета
Георги Цветков получи обаждане от майка си — моли го да закачи една рафтова цедка на кухнята. На следващия ден той отби да я потърси, но в апартамента я нямаше. Вратата беше отключена с неговия ключ. Рафтът беше оставен точно както майка му беше обещала, но бормашината… Къде ли беше? Може би на гардероба, пълен със стари боклуци.
Скачи на стол, отвори вратата — и ето я, бормашината! Дръпна я за кабела, но той се опле, машината се откъсна и удря една ваза. Счупи се на ситни парчета. Георги прокълна, знаейки колко майка му я обичаше. Събра отломките, закачи рафта и си тръгна. По телефона й обеща, че ще й купи нова ваза за 8-ми март. Но лесно не се размина — майка му дълго жалеше за загубата.
Времето течеше, но същата ваза никъде не се намираше. Чак в последната събота преди празника Георги я видя… в ръцете на едно момиче. Продавачът му каза, че това е последното налично парче. Георги се приближи, извини се и искрено разказа как е счупил вазата и че майка му няма да му прости, ако не намери заместник.
Момичето, на име Рада, след кратко колебание се усмихна и му подаде вазата. «Вземете я, спасявайте се от майчините укорнички.» Самата тя избра друга, а Георги взе точно търсената.
На изхода от магазина се разприказваха. Той прасна шега, тя се засмя. И така той я покани у дома си — за 8-ми март, при майка му. Рада се изненада, но прие.
На следващия ден се явиха заедно при майка на Георги. Тя беше във възторг от подаръка, но още повече — от Рада. «Е, виждаш ли, сине, всичко става за добро — ако не беше разбитата ваза, нямаше да имаш такава мома до теб», засмя се тя.
От този ден животът на Георги се промени. Те с Рада започнаха да прекарват все повече време заедно, разхождайки се в парковете, обсъждайки филми и книги, правейки планове. Той я запозна с дъщеря си, която дойде на гости през ваканцията, и за щастие те се разбраха от първия момент. Рада беше трогната от неговата доброта и внимание. А майка му често си спомняше онзи ден, когато синът й случайно счупи вазата, и твърдеше, че това е било знак от съдбата. Самата Рада се учудваше как една случайна среща може да доведе до толкова дълбока връзка. След половин година се ожениха. Сватбата беше скромна, но изключително топла. Майката на Георги изпита тъга и радост, докато им пожелава щастие, отново благодаряйки на съдбата за счупената ваза. А той, гледайки жена си, знаеше, че е намерил тази, която е чакал през целия си живот. И всеки път, минавайки покИ дори днес, когато минува покрай онази рафтова цедка, усмивката му остава толкова топла, колкото спомена за деня, когато една разтрошена ваза му подари цял свят на възможности.