В малкото село Свети Влас ароматът на пресноиспечен хляб плъзваше от старинната пещ на Пенка Георгиева. Внезапно удар по вратата разби тишината на кухнята, като разгонен вятър. Пенка си избърса ръцете в престилката и се втурна да отвори.
„Мамо, запознай се, това е Радка, моята годеница“ – на прага стоеше сина й Никола, сияещ като слънце.
Пенка погледна момичето и замръзна на място, сякаш гръм я беше поразил. Радка беше висока, почти два метра, в къса пола, на умопомрачителни токи, с ярко наложен грим и огромна чанта в ръка.
„Здравейте“ – прошепна Пенка, опитвайки се да скрие шока. – „Георги, ела насам!“ – извика тя към съпруга си. – „Кольо нашата бъдеща снаха донесе, запознай се!“
Георги, сърбящи пантофи на краката, се появи в разтеглена тениска. Като видя Радка, той остана с отворена уста, като че ли гледаше призрак.
„Здрасти“ – промърмори той и, осъзнал се, се вмъкна обратно в стаята да се преоблече.
Пенка го гледаше с поглед, изпълнен с укор. Когато Никола й каза преди два дни, че ще дойде не сам, тя се зарадва. На Кольо вече му беше над трийсет, време беше да се ожени. Представя си скромно момиче, може би с плитка, в обикновена рокля. Но Радка? Това не беше очаквала. Токчетата, ярките нокти, чантата, от която стърчаха някакви пера – всичко беше предизвикателство към всичко, което Пенка смяташе за нормално.
„Влизай, Радка“ – каза тя, стараейки се да запази спокойствие. – „Георги, вземи чантата, какво стоим?“
Георги, вече в чиста риза, пое багажа на Радка и ги отведе вътре. Пенка, възползвайки се от момента, прошепна на сина си:
„Кольо, кого си довел? Какъв е тоя вид?“
„Мамо, не започвай“ – засмя се Никола. – „Тя само отвън изглежда така. Отвътре е чисто злато, ще видиш.“
Пенка скептично прохумтя и се прекръсти:
„Ох, Господи, пази, каква изненада.“
В къщата започна бъркотия. Мъжете си шепнеха нещо на масата, докато Радка се настани в стаята на Пенка и Георги, разпъвайки вещите си. Пенка гледаше учудено как от чантата излизат шали, бански костюми и блестящи парцали.
„Какво е това?“ – повдигна тя с две пръсти нещо, приличащо на конци.
„Това е бельо“ – весело отвърна Радка. – „Искате ли, ще ви го дам? Имам още.“
„Не, благодаря“ – провъртя Пенка, усещайки как кръв й прилива към лицето. – „А защо изобщо се настани в нашата стая?“
„При Кольо няма място, а чичо Гого каза, че нямате нищо против“ – усмихна се Радка.
„Чичо Гого, значи?“ – прорева Пенка, хвърляйки поглед към съпруга си. – „Аха, разбира се.“
Хвана Георги за ръката и го изведе във двора.
„Ти да не си се побъркал? Нашата стая й даде? На дивана ще спиш сега, гостоприемниче!“ – сипна тя.
В този момент от обора се чу мучене на кравата.
„Ох, Зорка не е подена заради вас!“ – възкликна Пенка и се втурна към обора.
Радка, чула го, излезе след нея.
„Може ли да опитам?“ – попита тя с колеблив глас. – „Никога не съм доила крава.“
Пенка я измери с поглед от главата до петите.
„В това?“ – саркастично попита тя, кимвайки към токчетата на Радка.
„Сега ще се преоблека!“ – Радка се втурна в къщата и след минута се върна в шорти и тениска.
Пенка въздъхна.
„Добре, хайде. Само сложи кърпа на главата.“
„Може ли да нося шапка?“ – защърбулка Радка. – „Имам една много хубава, с цветя.“
„Кърпа!“ – отсече Пенка. – „Шапка, какви ли не измисляш…“
В обора тя й подаде кофата.
„Дои така. Аз ще отида да приготвя закуска.“
Минали половин час, а Радка не се завръщаше. Пенка сложи масата и, мрънкайки, отиде в обора. Като видя сцената, не устоя и се изсмя. Радка, с кърпата настрана, обикаляше кравата и ровеше с поглед от всички страни, нещо си мърморейки.
„Ех, аз навсякъде гледах!“ – оправдаваше се тя, докато Пенка, преставайки да се смее, й показа как се дои правилно.
След закуска Радка реши да се позагори. Разстели одеяло, облече бански костюм и се протегна във двора. Георги, който цяла седмица бягаше от работа, внезапно хвана косата и започна да коси тревата край оградата, мятайки погледи към гостенката.
„Радка, ще помогнеш ли за малините?“ – сладко попита Пенка. – „Ще сваря сладко, компот.“
„Разбира се, лельо Пенке!“ – оживи се Радка.
В малинника Пенка й подаде буркан. Радка започна да бери ягоди с такова усърдие, че Пенка дори се учуди. Но тогава я повика съседката, и те си поприказваха цели час. Пенка се оплакваше, че е мечтала за друга снаха, а съседката я съветваше да не съди прибързано.
Върнала се в градината, Пенка откри, че Радка е изчезнала.
„Радка, къде си?“ – извика тя.
„Тук!“ – чу се от къпиновите храсти.
Радка се измъкна, цяла в репки, с разрошена коса.
„Какво правиш там?“ – възкликна Пенка. – „Това е чужда земя, има къща там, пуста!“
„Но ягПосле година в селото вече нямаше човек, който да не обича странната, но златосърдечна Радка.