«67 години самота: Как да продължа напред, когато никой не иска да ми помогне?»

На 67 съм и живея сама. Моля децата си да ме вземат при тях, но те отказват. Не знам как да продължа…

На 67 съм и живея сама. Мъжът ми почина отдавна и не знам как да се справя с тази празнота. Умолявам децата ми да ме приберат, но те не се съгласяват. Не знам как да живея повече… В шумни градове като Пловдив самотата става непосилна тежест. Тълпите непознати по улиците не носят радост, особено за възрастните хора. На тази възраст е почти невъзможно да завързваш нови познанства, а мъката става постоянен спътник.

Днес ще поговорим за самотата в зрялата възраст и ще разберем какво мисли психологът. Може би този разказ ще помогне на някого да намери сили и вдъхновение да промени живота си.

На 67 години живея сама в малко жилище в покрайнините на Пловдив. Мъжът ми замина преди много години. Все още работя, защото само работата ме спасява от скуката. Но през последните години животът ми е като на автопилот – нищо не ме радва, всичко изглежда сиво и безсмислено.

Нямам хоби и дори не се опитвам да намеря такова. Струва ми се, че съм вече твърде стара за това. Предложих на сина ми и семейството му – той има три деца – да се настанят при мен, но снахата отказа. Явно не иска да живее под един покрив със старица.

Мислех да отида при дъщеря си, но тя има свое семейство и също не желае да живеем заедно. Вярно е, че винаги се радват, когато ги посещавам. Приготвят ми топъл чай, сварват вкусна вечеря, слушат историите ми. Но колкото по-често ходя при тях, толкова по-тежко ми е да се връщам в празния си апартамент. А трябва…

Цветана, нашата героиня, не знае как да излезе от този кръг. Животът ѝ, дори на 67, не трябва да е толкова безрадостен. Единствената светлина в тази история е, че тя започва да мисли за промени и да търси начини да преодолее самотата. Това ѝ дава шанс.

Липсата на хоби и, още по-лошо, липсата на желание да намериш такова, може да са признаци на депресия. Цветана трябва да потърси невролог, психолог или психотерапевт, препоръчва специалистът.

Според него в днешния свят 67 години изобщо не са старост. Проблемът не е в това, че децата не искат да живеят с майка си. Възрастните деца ценят личното пространство, където са изградили своя живот. Не бива да ги принуждаваме да го променят.

Цветана трябва да изостави мисълта, че щастието е възможно само до децата ѝ. Тя може сама да промени живота си. Достатъчно е да погледне по-внимателно около себе си: в Пловдив се случват десетки събития, може да посети места, които не е виждала, или да намери нови приятели. Нови впечатления – точно това ѝ трябва сега, казва психологът.

Специалистът е прав: Цветана трябва да погледне живота си от друга гледна точка. Ако децата ѝ са заети със собствения си живот и не желаят да живеят заедно, не трябва да ги принуждава. Освен това във всеки друг аспект отношенията им са топли и добри. Защо да не опита да намери смисъл в собствения си живот?

В зряла възраст, когато все още има сили и време, може да осъществиме мечти, които сме отлагали в младостта. Някои започват да рисуват, други се записват на танци, а трети дори пътуват. Най-лошото е кНай-лошото е, когато дните се превръщат в монотонна рутина: телевизия, лекар, магазин – такъв живот само подхранва самотата и затваря човека в капан.

Rate article
«67 години самота: Как да продължа напред, когато никой не иска да ми помогне?»