Month: December 2025
Дневникът ми днес е пълен с думи, които мога да изрека едва с треперещи устни. Велина Иванова живееше
Спомням си този ден, когато Мартин стъпи в къщи ни. Беше на пет години тънък, с очи, изпълнени с тревога
Беше тих понеделник след седем часа вечерта в *Перлата*, един от най-луксозните ресторанти на булевард
В София, в един от онези квартали, където електрическите кабели се преплитат над улиците като вени на
Иван Георгиев. Просто адвокат. Казвам се Иван Георгиев. На двадесет и осем съм и съм юрист.
Никога не си представях, че старостта ми ще мирише на дезинфектант и топкава чорба. Аз си мечтаех за
Сънувах странен сън. Сутринта ни завари на прашен път, водещ надалеч от селото. В едната ръка държах
След погребението на съпруга ми, Любомир, моя син Иван ме поведе до покрайнината на София и ми шепне
Децата ми се разсърдиха, защото ги помолих да плащат наем в собствения ми дом Пенсионирах се преди три месеца.








