**Любов през омразата** Марга Йорданова стоеше до прозореца и гледаше как съседката й Виолета развява
Тя деня си спомням как Цветана Иванова, моята свекърва, стана най-истинският ми приятел. – Не псувай майка ми!
Идеален мъж. Само не за мен — Дино, погледни го само! — шапнеше съседката Лилия Иванова, кимвайки към
Тази съседка от петия етаж Марин Маринов винаги знаеше какво се случва в тяхната кооперативна.
Жена без позиция Ралица погледна огледалото в коридора, оправи си косата и прегледа се още веднъж критично.
Днес разбирам грешката си по-ясно, все едно съм я издяла целия живот. — Ралице! Ралице, какво правиш?
— Край! Стига! — Валентина хвърли кърпата в мивката така, че пръските се разляха по цялата кухня.
— Мамо, пак се притесняваш за нищо! — раздразнено изрева Теодора, без да вдигне очи от телефона.
Днес отново взех старата снимка и бърках прахта по рамката. Там бях аз – младият Светослав Михайлов