**Предопределение…** **Радослава** Краят на май, а навън лятна жега вече втора седмица.
Моята кръв Цветана обичаше сина си безкрайно и беше горда от него. Понякога се учудваше как този красив
Богатият мъж Тодор изгони жена си след изневяра с голям скандал. Разбира се, осигури я финансово, но
– Ох, Деси, колко хубаво, че те срещнах пред входа! Няма да се качвам до вас! — почти без дъх изговори
Три писма без обратен адрес Беше тихо, нито вятър, нито шумолене на листа, нито птичи песни, сякаш самата
Дъщеря, която никога не е съществувала – Достатъчно ли е да крещиш?! Вече всички наоколо се взират в нас!
**Загадъчната картина** Ралица седеше на задното седалка и гледаше през прозореца. Настроението й беше
Вредната баба Радослава слезе от таксито и чакаше малката Деси да излезе от колата. — Благодаря ви —
**Дневников запис** — Ралице, най-накрая се омъжваш! — усмихна се Елена Иванова на дъщеря си.