**Моята кръв** Радка обичаше сина си безкрайно и беше толкова горда с него. Понякога не можеше да повярва
Беше тихо, нито вятър, нито шум от листа, нито птичи песни. Сякаш самата природа замръзнала във вечен покой.
Дъщеря за себе си Снежана влезе в апартамента и се заслуша. Бързо свали палтото и обувките, после веднага
Ти си лоша. Ще отида при татко. Всеки ден младите хора минават един покрай друг, но между тях не се случва нищо.
Загадъчната карти Радо седеше на задното седалце на ко̀лята и гледаше през прозореца. Настроението ѝ
„Извикайте Людмила, моля…“ От сутринта Галена усещаше предчувствие, че нещо ще се случи. Всичко, което
Злата старица Радостна излезе от таксито и чакаше малката Снежана да се измъкне от колата. — Благодаря
— Росица Иванова, там на детската площадка някакъв непознат мъж се заяждаше с вашата Миленка.
Една жена на почти седемдесет години влезе в магазин за дрехи. Косата й беше нечесана, дрехите –