В един град живееше една жена на име Радка Димитрова. Живееше си спокойно и достойно, по нейно мнение.
Калин седеше в креслото, втренчен в подa. Главата му беше тежка от скандала, а в гърдите все още кипеше гняв.
Днес пиша тези редове с малко мъка в душата. Когато Николай се върна у дома в петъкъ вечерта, във въздуха
Милка Димитрова седеше в нейното люлеещо се кресло, държейки плетението в ръце. До нея, на старичкото
СЪРЦЕТО ПАК БИЕ Радослава роди своята Николина, без да знае кой е бащата. Както се казва – „подхлъзнала“
**НЕ УСПЯХ ДА ОБИЧА** — Момичета, признавайте се, коя от вас е Лиля? — младата жена ни погледна с остроумен
— Ще те убия, копеле! Красимир удряше с юмруци в вратата на къщата, а събралите се хора го увещаваха
Димитър позна горчивата истина Радослава стискаше резултатите от изследванията. Хартията бе овлажняла от пот.
Днес искам да опиша една стара спомен. Тази малка апартаментче още от пръв поглед ми хареса.