— Е, дъщерко, помисли ли си? Вчера видях един «Опел» – бял, с кожен салон. Красота. Само шестнадесет
— Ами, защо си толкова важна, стара къркотко? Само на товар си за всички. Ходиш насам-натам, миришеш.
Времената винаги са еднакви, хората – различни “Даниела, имаш ли капка съвест?!”
Налича ще тръгнете напред… Аз ще дойда после. — Къде си? — В градината. Мама ме помоли да я закарам.
**Дневник на един ден** — Виолета, да ми позволиш да обясня! — На прага стоеше задъхан Владимир.
Събуди се от звънтящия звънец, Любомир Любенов потърка челото си и се изправи бос на кухненската плочка.
— О-о, здравей, здравей, царство на хаоса! Весе, ти постоянно си вкъщи. Можеше поне чиниите да измиеш
Дома сидиш, нищо не правиш… — Мамо, хайде да играем с колачките, обеща ми… — прошепна петгодишният Божидар
— Не искам при татко… Леля Ралица каза, че татко вече не ме обича, — Борис прегърна коленете си