Гергана стоеше до прозореца и гледаше към опустелия двор. Утъпкан сняг бе покрит с блясъци от фойерверки
За мен роди. Ти знаеш, че аз не мога да имам деца… Роди дете, за мен роди. Ти знаеш, че аз не мога да
Ако не беше ти… Снежана и Венета бяха приятелки още от детската градина, в училище седяха на една пейка.
Днес записките ми ще разкажат за един странен ден. В кабинета ми се появи Цвета – жена, която ме накара
Нежеланата Цветана от малка мразеше името си. Остаряло, бабинско. Когато порасна, майка й разказа, че
“Всичко ще бъде добре, сине…” “Митко, синко, майка ти е,” — чу се тихият глас
Росата още беше по тревата, мъгълът бавно се отдръпна към другия бряг на реката, а слънцето вече се изкачваше
Росицата още не беше изсъхнала от тревата, мъглата бавно се оттегляше към отсрещния бряг на реката, а
Страшна грешка Радка се събуди от болка. Нещо й се сънуваше преди да отвори очи, нещо важно.