**Дневник на Иван** Днес, в този душен летен вечер, чувствата ми се преливаха. В кафенето беше пълно с хора.
Здравейте, Милена 31 май 2024 268,7 хил. 12 мин. – Миле, здрасти. Какво правиш? – прозвуча гласът
Бащиният на Ралица бе с петнадесет години по-стар от майка й. Обличаше се строго, дори старомодно.
Звънчето изтръгна Зорница от вечерята. Тя рядко готвеше за себе си. Сутрин се задоволяваше с чаша кафе
**”Изчакай ме, Ралица Иванова!”** Звънчето прозвуча и училищните коридори бавно се изпразниха.
Една млада жена, която притежава собствено жилище, мечтае да се омъжи… “Ето, още една се омъжи.
**Моите правила** Като често се случва, Ваня не познаваше баща си. Той ги напусна с майка ѝ още след
Всичко заради теб… Горещината през юли беше непоносима. Въздухът тежък, напоен с влага и прах.
Пътуване до морето “Радо, не разрешавам, чу ли ме? Само на осемнайсет си. Не разбираш…”