Просто таква съдба Радка бързаше към вкъщи. Под стопявания сняг се подаваха островчета неизтопен лед
Ти ще бдеш с мен завинаги… Теодора обърна шипящите парчета месо на тигана, покри го с капака и
— Бела, хайде, моля те… — моли Радка. — Не искам. Не познавам никого там. Иди сама или покани Яна
**Пътят към щастието** Любен вървя пеша от работа. Далеч беше, разбира се, но вечерта бе топла и тиха
Ако не беше ти… Рада и Стефа бяха най-добри приятелки още от детската градина, а после и в училището
Слънчевият светлинен поток пробива през завесите в стаята, събуждайки Елица. Тя отваря очи и вижда Георги
**Радёна** – На колко години сте? – пластичният хирург Димитър Илиев Петров вперяваше поглед
Момичето стоеше отвъд оградата. Нямаше съмнение в намерението ѝ да скочи от моста… Още в началото на
Очакване на щастие Казват, че да чакаш щастието е по-хубаво от самото щастие. Докато го очакваш, надяваш