Жената мълчаливо си събра нещата, децата я последваха и отидоха при майка си. Съпругът все още я преследваше: “Да, къде отиваш сама без мен? Не си работила и ден!”

Мъжът бил доста доволен от живота си – имал две деца, добра позиция, авторитет. Имало обаче нещо, което не му харесвало – жена му, която отделяла твърде много внимание и грижи, всяка вечер го посрещала от работа с готова вечеря, всеки ден едно и също.

Той си спомня за времето, когато са били още студенти, влюбил се е в нея веднага, живели са в бедност, преживели са много оттогава. Опитвал се всячески да подобри живота си, а жената му помагала във всичко. И така мъжът сбъднал мечтата си.

Разбира се, той помнел всичко, което жена му правела за него, и бил много благодарен. Но това не означава, че трябва да живее винаги така – той искал тръпки, емоции, но какво да вземеш от една обикновена домакиня, тя едва ли ще го разбере.

Наскоро мъжът нае нова секретарка – много красиво момиче, разбира го от пръв поглед, просто чете мислите му.

Почти от първите дни той започна да ѝ намеква за нещо повече от работни отношения и те започнаха да се срещат. Момичето нямаше висше образование, завършила е колеж, но не беше и глупава, знаеше точно къде да намери пари за живот.

Затова решила да не работи повече, защото във всяка фирма си има стар шеф. За нея всички над трийсетте бяха стари, защото момичето беше само на двайсет и две години. Мъжът се гордееше със себе си, защото до тях – млад и красив, той наистина вярваше, че момичето се е влюбило в неговата смелост и искреност, и изобщо се стараеше да не забелязва как тя му взема парите.

И романтиката им щяла да продължи дълго, ако един ден жена му не му била донесла обяд на работа. Така тя откри, че двамата са влюбени. Мъжът се оправдал и казал, че не се е случило нищо страшно, защото не е напуснал жена си, а и не наричал аферата си роман, а просто забавление.

Жена му обаче не искала да го слуша, взела децата и си тръгнала. Жената просто изчезнала от живота му, не отговаряла на обаждания и съобщения. Мъжът не бил щастлив дори с любовницата си, всичките му мисли били само за изгубеното семейство.

Последната капка била, че той видял жена си с друг мъж, разхождали се заедно и си говорели. Тя е красива, добре поддържана, справяла се е добре и без него. Той многократно е искал прошка, но всичко е било напразно. Жената започнала нов живот и там нямало място за предатели.

От някогашното му благополучие не е останало нищо, децата му не общуват с него, не искат, вече разбират всичко, жена му е подала молба за развод, само любовницата му дрънка някакви глупости, досадни

Сега в главата на мъжа има само един спомен за щастливо семейство.

Правилно ли е постъпила жената, като не е простила на съпруга си?

 

Rate article
Жената мълчаливо си събра нещата, децата я последваха и отидоха при майка си. Съпругът все още я преследваше: “Да, къде отиваш сама без мен? Не си работила и ден!”
Als meine Geliebte mit ihrer Tochter zusammenzog, behandelte ich sie wie meine eigene Tochter, aber nachdem ich von ihrem Plan erfuhr, sie zu heiraten, wollte ich sie nicht mehr missen.